Прелестни създания

Знаех и че искам аз лично да убия нея самата. Познавах майката на Линк през целия си живот, но напоследък не можех да мисля за нея по този начин. Не приличаше на жената, която изтръгваше устройството за кабелната телевизия или ни четеше лекции за сексуалното въздържание с часове. Това нямаше нищо общо с досадните й, но все пак безобидни каузи. Беше по-отмъстително, по-лично. Не разбирах само защо мрази Лена толкова много.

Мистър Холингсуорт се опита да овладее отново ситуацията.

— Добре, нека всички се успокоим. Мисис Линкълн, благодаря ви, че ни отделихте време тази вечер. Бих искал да погледна тези документи, ако не възразявате.

Изправих се отново.

— Цялата тази история е абсурдна. Защо просто не запалим клада и не я хвърлим в нея?

Председателят се вживя за пореден път в ролята си.

— Мистър Уейт, седнете на мястото си или ще ви помоля да напуснете. Няма да позволя повече избухвания по време на това събрание. Прегледах показанията на очевидците. Изглежда, че положението е ясно и има само едно нещо, което може да се направи.

Чу се трясък и тежката метална врата в дъното на салона се отвори. В залата нахлу силен вятър, носещ силни струи дъжд.

И още някого.

Макон Рейвънуд крачеше небрежно през физкултурния салон, облечен в черно кашмирено палто и елегантен сив костюм на райе, и с Мариан Ашкрофт подръка. Мариан носеше малък кариран чадър, за да я пази от дъждовния порой. Макон нямаше чадър, но беше абсолютно сух. Зад тях пристъпваше Бу. Черната му опашка беше мокра и щръкнала, което показваше пределно ясно, че е повече вълк, отколкото куче.

Лена се обърна в оранжевия си пластмасов стол и за секунда изглеждаше толкова слаба и ранима, че сякаш ще се строполи долу. Видях облекчението в очите й и колко упорито се старае да остане на място, за да не скочи и да не се хвърли в прегръдките на чичо си. Очите на Макон проблеснаха към нея и тя се облегна обратно на стола си. Той се запъти към членовете на училищното настоятелство.

— Съжалявам за закъснението. Времето е толкова коварно тази вечер. Няма да ви прекъсвам. Тъкмо щяхте да казвате нещо съществено, ако съм чул правилно.

Мистър Холингсуорт изглеждаше объркан. Всъщност повечето хора в салона изглеждаха така. Никой от тях не беше виждал Макон Рейвънуд на живо.

— Извинете, сър. Не знам за кого се мислите, но сме по средата на събрание. И не може да вкарвате това… куче тук. Само кучета водачи могат да влизат на територията на училището.

— Разбирам напълно. Но Бу Радли наистина е моите очи, така че отговаря на изискването. — Не можах да не се усмихна, технически беше вярно. Бу разтърси огромното си тяло, водата от мократа му козина опръска всички седящи близо до пътеката.

— Вижте, мистър…

— Рейвънуд. Макон Рейвънуд.

От скамейките се чу още едно мощно ахване, последвано от шушукане, което се понесе от ред на ред. Целият град беше чакал този ден още преди да се родя. Напрежението в салона нарастваше. Нямаше нищо, нищо, което Гатлин да обича повече от доброто зрелище.

— Дами и господа от Гатлин. Удоволствие е най-накрая да се срещна с всички вас. Убеден съм, че познавате моята скъпа приятелка, прекрасната д-р Ашкрофт. Тя беше така любезна да ме съпроводи тази вечер, защото не се ориентирам добре из улиците на симпатичния ви град.

Мариан помаха с ръка.

— Искам да се извиня още веднъж за закъснението си. Моля, продължете. Сигурен съм, че тъкмо щяхте да кажете, че обвиненията срещу племенницата ми са напълно неоснователни, да посъветвате децата да се приберат по домовете си и да се наспят добре, за да бъдат бодри за училище утре.

За около минута мистър Холингсуорт изглеждаше така, сякаш ще направи точно това, и се зачудих дали чичо Макон не притежава същата сила на убеждението като Ридли. Една жена от комитета обаче прошепна нещо в ухото му и той явно си спомни какъв е бил потокът на мисълта му допреди малко.

— Не, сър, няма да направя това. Всъщност обвиненията срещу племенницата ви са доста сериозни. Изглежда, че има няколко очевидци на описаните събития. Въз основа на писмените показания и информацията, предоставена на тази среща, опасявам се, че нямаме друг избор, освен да я изключим.

Макон махна с ръка в посока на Емили, Савана, Шарлот и Еден.

— Това ли са ви свидетелите? Група момиченца с развинтено въображение, страдащи от синдрома „гроздето е кисело“?

Мисис Сноу скочи на крака.

— Да не би да намеквате, че дъщеря ми лъже?

Макон й отвърна с усмивката си на холивудска звезда.

— Не намеквам, скъпа моя. Аз твърдя, че дъщеря ви лъже. Убеден съм, че можете да схванете разликата.

— Как смеете? — Майката на Линк скочи като дива котка. — Нямате право да бъдете тук и да проваляте събранието.

Мариан се усмихна мило и пристъпи напред.

— Както е казал един велик човек: „Несправедливостта, където и да е тя, е заплаха за справедливостта навсякъде“. А в тази зала не виждам никаква справедливост, мисис Линкълн.

— Не ни баламосвайте с харвардските си измишльотини.

— Не мисля, че Мартин Лутър Кинг е ходил в Харвард — каза Мариан и затвори рязко чадъра си.

Мистър Холингсуорт заговори с авторитетен тон: