Прелестни създания

— Мисля, че разбрах номера с Мрака и Светлината. Не може ли да минем към по-хубавата част? Частта, наречена „Вратичка за измъкване от вашето Призоваване?“, „Как да разкараме луд Катаклист?“ или „Как да върнем времето назад?“.

Бях отчаян и нервен, а Лена не помагаше особено.

От мястото, където седяхме на студените пейки, училището изглеждаше пусто. Предполагаше се да бъдем на научния панаир, да наблюдаваме Алис Милкхауз как топи яйце в оцет, да слушаме как Джаксън Фрийман обяснява, че няма такова нещо като глобално затопляне, а Ани Хъникът спори с него и развива теории как можем да превърнем „Джаксън“ в зелено училище.

Погледнах към учебника си по алгебра, който се подаваше от раницата ми. Май нямаше какво повече да науча на това място. Научих достатъчно през последните няколко месеца. Лена беше на милиони километри от мен, погълната изцяло от книгата. Носех я постоянно в чантата си, защото се притеснявах Ама да не я намери, ако я оставех вкъщи.

— Тук има нещо за Катаклистите.

„НАЙ-МОЩНАТА ОТ СИЛИТЕ НА МРАКА ЩЕ БЪДЕ ДАРБАТА, БЛИЗКА ДО ПУСТОТАТА И СТИХИИТЕ, ДАРБАТА НА КАТАКЛИСТА. НАЙ-МОЩНАТА ОТ СИЛИТЕ НА СВЕТЛИНАТА ЩЕ БЪДЕ ДАРБАТА, БЛИЗКА ДО ПУСТОТАТА И СТИХИИТЕ. ДАРБАТА НА САМОРОДНИЯ. АКО ГО НЯМА ЕДИНИЯ, НЯМА ДА ГО ИМА И ДРУГИЯ, КАКТО БЕЗ МРАКА НЕ БИ ИМАЛО СВЕТЛИНА.“

— Виждаш ли? Няма да станеш Мрак, защото си Самородна.

Лена поклати глава и посочи следващия параграф.

— Не е задължително. Така си мисли чичо ми. Но чуй това.

„ЩОМ НАСТЪПИ ВРЕМЕТО НА ПРИЗОВАВАНЕТО, ИСТИНАТА ЩЕ ИЗЛЕЗЕ НА БЯЛ СВЯТ. ТОВА, КОЕТО ПРИЛИЧА НА МРАК МОЖЕ ДА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА СВЕТЛИНА. ТОВА, КОЕТО ПРИЛИЧА НА СВЕТЛИНА, МОЖЕ ДА Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ МРАК.“

Беше права, нямаше как да бъдем сигурни.

— А после става още по-сложно. Дори не разбирам какво означават тези думи.

„ЗАЩОТО ТЪМНАТА МАТЕРИЯ СЪЗДАДЕ ОГЪНЯ НА МРАКА, А ОГЪНЯТ НА МРАКА СЪЗДАДЕ СИЛАТА НА ВСИЧКИ ЛИЛУМИ В ДЕМОНСКАТА ПУСТОШ И СРЕД ЧАРОДЕЙЦИТЕ НА МРАКА И СВЕТЛИНАТА. БЕЗ ВСИЧКИ СИЛИ НЕ БИ ИМАЛО НИТО ЕДНА СИЛА. ОГЪНЯТ НА МРАКА СЪЗДАДЕ НАЙ-ГОЛЯМАТА ТЪМНИНА И НАЙ-ГОЛЯМАТА СВЕТЛИНА. ВСИЧКИ СИЛИ СА ТЪМНА СИЛА, ДОРИ СВЕТЛИНАТА Е СИЛА НА МРАКА.“

— Тъмна материя? Огън на мрака? Какво е това, психология за чародейци?

— Ами тези лилуми? Никога не съм чувала за тях, но пък май никога не са ми казвали нищо. Дори не знаех, че майка ми е жива. — Опита се да прозвучи саркастично, но усещах болката в гласа й.

— Може би „лилум“ е стара дума за чародеец или нещо такова.

— Колкото повече откриваме, толкова по-малко разбирам.

И имаме все по-малко време.

Не говори така.

Звънецът би и аз станах.

— Идваш ли?

Лена разтърси глава.

— Ще поседя още малко. — Сама, в студа. Все по-често ставаше така. След Дисциплинарното събрание дори не ме поглеждаше в очите, сякаш бях един от тях. Не можех да я виня, като се имаше предвид, че цялото училище и половината град беше решил, че е смахнато момиче с биполярно разстройство, избягало от лудницата, с майка убийца.

— Не закъснявай много за час. Не давай на Харпър поводи да се заяжда с теб.

Тя погледна разсеяно към сградата на училището.

— Не мисля, че ще има някакво значение.

През останалата част от следобеда Лена напълно изчезна. Дори да беше тук, не даваше знак. В часа по химия не дойде на теста за периодичната система на химичните елементи.

Ти не си Мрак, Лена. Щях да разбера.

Не дойде в часа по история за пресъздаването на дебата между Линкълн и Дъглас и мистър Лий се опита да ме накара да застана на страната на привържениците на робството, вероятно като наказание за следващото „либерално“ съчинение, което според него щях да напиша.

Не им позволявай да спечелят. Не им обръщай внимание.

В часа по жестомимика трябваше да се изправя пред целия клас и да покажа с ръце текста на „Мигай, мигай малка звездичке“51, докато останалата част от баскетболния отбор просто седяха там и ми се хилеха.

Няма да ходя никъде, Лена. Не можеш да ме изолираш така.

И тогава осъзнах, че може.