Прелестни създания

Беше си отишла, а не бях готов за това. Нямаше да бъда готов нито през останалите петдесет и четири дни, нито след петдесет и четири години, нито след петдесет и четири века.

Петдесет и четири минути по-късно седях сам и гледах през прозореца. Всъщност трудно беше да се каже, че съм сам, като се имаше предвид претъпканата столова. Гатлин беше сив, в небето бяха надвиснали огромни облаци. Не бих го нарекъл снежна буря, тук не беше падал сняг от години. При по-голям късмет, веднъж, може би два пъти в годината имаше леки превалявания. Но не беше валял сняг по цял ден, откакто бях на дванайсет.

Искаше ми се да завали. Искаше ми се да мога да контролирам времето и да се върна обратно в коридора с Лена. Искаше ми се да й кажа, че не ми пука дори всички в този град да ме мразят, защото това няма никакво значение. Бях загубен, преди да я открия в сънищата си. Тя ме намери онзи ден в дъжда. Знаех, че винаги е изглеждало така, сякаш аз се опитвам да я спася, но истината е, че Лена спаси мен, и не бях готов да загубя това чувство.

— Ей, човече! — Линк се настани на пейката срещу мен. — Къде е Лена? Искам да й благодаря.

— За какво?

Той извади някакъв лист от джоба си.

— Написа ми песен. Яко, нали?

Не можех дори да го погледна. Тя говореше с него, но не и с мен.

Линк си взе парче от недокоснатата ми пица.

— Слушай, имам нужда от една услуга. С Ридли ще отскочим до Ню Йорк през ваканцията. Ако някой пита, казвай, че съм на църковен лагер в Савана.

— В Савана няма църковен лагер.

— Да, ама майка ми не знае. Казах й, че съм се записал, защото там имат някаква баптистка рок група.

— И тя ти повярва?

— Напоследък се държи малко странно, но да ти кажа, не ми пука. Важното е, че ме пусна.

— Няма значение, че те е пуснала. Не можеш да отидеш. Има неща за Ридли, които не знаеш. Тя е… опасна. Може да ти се случи нещо.

Очите му се разшириха странно. Никога не го бях виждал такъв. Трябваше да призная обаче, че напоследък не го и виждах много често. Прекарвах цялото си време с Лена или мислейки за Лена, за книгата, за рождения й ден. Около такива неща се въртеше светът ми. Поне допреди един час.

— Човече, на това се надявам! Освен това май си падам по това момиче. Тя наистина значи много за мен — каза той и отмъкна и последното ми парче пица от чинията.

За миг се зачудих дали да не разкажа на Линк всичко, точно както в добрите стари времена — за Лена и семейството й, за Ридли, Женевиев и Итън Картър Уейт. Линк знаеше доста работи от самото начало, но не бях сигурен, че ще поиска да повярва на останалото. Или дали ще може да повярва. Има тайни, които е трудно да поискаш дори от най-добрия си приятел. Точно сега не можех да рисувам да го загубя, но трябваше да направя нещо. Не можех да му позволя да отиде в Ню Йорк или където и да е другаде с Ридли.

— Чуй ме, трябва да ми се довериш. Не се забърквай с нея, тя просто те използва. Ще пострадаш.

Линк смачка ядосано кутията от кока-кола в ръцете си.

— О, схванах. Ако най-готиното момиче излиза с мен, то е само защото ме използва. Явно си мислиш, че си единственият, който може да забие секси мацка. Кога стана такъв задник?

— Не съм казал това.

Линк се надигна от масата.

— Мисля, че и двамата много добре знаем какво каза. Забрави, че съм те питал.

Беше прекалено късно. Ридли го беше докопала. Нищо, което кажех или направех, нямаше да промени мнението му. Не можех да загубя гаджето си и най-добрия си приятел в един и същи ден.

— Чакай, не исках да прозвучи така. Ще си трая къде си, не че майка ти ще ми проговори някога, дори за да ме разпитва за теб.

— Супер. Знам, че е трудно е да имаш най-добър приятел, който изглежда страхотно и е толкова талантлив като мен. — Линк се ухили, взе една бисквитка от чинията ми и я разчупи на две. Беше както преди, както когато ми подаде мръсното парче „Туинки“ от пода на автобуса. Нямаше начин. Щеше да бъде нужно много повече от момиче, пък била тя и Сирена, за да застане между нас.

Емили гледаше към нас.

— По-добре тръгвай, преди Емили да те е наклеветила на майка ти. Тогава няма да можеш да отидеш на никакъв църковен лагер, истински или въображаем.

— Не ме е страх от нея. — Но не беше вярно. Не искаше да бъде закотвен вкъщи с майка си през цялата зимна ваканция. Както не искаше и да бъде изолиран от момчетата от отбора и от другите в училище, макар да бе прекалено глупав или прекалено верен, за да го осъзнава напълно.

* * *

В понеделник помогнах на Ама да донесем кутиите с коледната украса от тавана. Очите ми се насълзиха от праха; така поне си казвах. Намерих малкия град, който майка ми слагаше всяка година под коледната елха върху парче памучен плат, който се преструвахме, че е сняг. Къщичките са били на нейната баба. Мама ги обичаше много, въпреки че бяха направени от тънък картон и лепило и през повечето време падаха една върху друга. „Старите неща са по-хубави от новите, Итън, защото носят истории в себе си.“ Държеше една малка кола и каза: „Спомням си как прапрабаба ми си играеше със същата тази кола и подреждаше същото градче под елхата, както правим сега двамата с теб“.