Прелестни създания

Когато Лена стигна до последното стъпало, спря и ме погледна отново. Изглеждаше толкова не на място със старите си дънки и моя суичър с надпис на гимназия „Джаксън“, който й беше прекалено голям. Струваше ми се, че не се беше обличала така през целия си живот. Мисля, че искаше да задържи част от мен със себе си колкото може по-дълго.

Не се страхувай. Това е просто ритуал по Обвързване, за да ме защитят, докато изгрее луната. Призоваването няма да започне, преди това.

Не се страхувам, Лена.

Знам. Говорех на себе си.

Пусна ръката ми и пристъпи напред. Когато кракът й докосна полирания черен под, се преобрази. Дълга черна роба се спусна върху всяка извивка на тялото й. Черното на косата й и черното на робата се преляха в сянка, покриваща я от главата до петите, с изключение на лицето, което беше бледно и искрящо като самата луна. Тя докосна шията си, колието на майка ми все още беше там. Надявах се, че то ще й напомня колко много държа на нея. Точно както се надявах, че мама е тук някъде и се опитва да ни помогне.

Защо ти причиняват това? Нали няма да има някакви извратени езически сексуални неща?

Лена избухна в смях. Леля Дел погледна ужасено към нея. Рийс приглади робата си с една ръка, опитвайки се да изглежда сериозна, а Риан се изкикоти.

— Стегни се! — изсъска Макон.

Ларкин, който успяваше да изглежда готин и с черната роба, и с коженото яке, се захили леко. Лена наведе глава и прикри усмивката си.

Свещите се приближиха и вече виждах лицата на хората, които ги носеха: Макон, Дел, Лена, Ларкин, Рийс, Риан и Баркли. Имаше и други хора, които не познавах толкова добре. Арелия, майката на Макон, и една по-възрастна жена, с обгоряло от слънцето сбръчкано лице. Но дори от мястото, където стоях, се виждаше приликата й с нейната внучка, така че веднага се досетих коя е тя.

Лена я видя в същия миг, в който и аз.

— Бабо!

— Честит рожден ден, Лена-Селена! — Кръгът се разкъса, защото Лена се затича и прегърна белокосата жена.

— Мислех, че няма да успееш да дойдеш!

— Как бих пропуснала това! Исках да те изненадам. Пътуването от Барбадос до тук е много леко. Затворих очи само за миг и бях тук.

Говори буквално, нали? Какво е тя? Някакъв Пътник, Инкуб като Макон?

Ускоряващ летец, Итън. Обединител на време.

Усещах това, което изпитваше Лена в момента, леко облекчение, макар аз самият да се чувствах все по-странно. Добре, баща ми очевидно подлежеше на освидетелстване, а майка ми беше умряла, един вид… а жената, която ме беше отгледала, поназнайваше някои неща за вудуто. Нямах проблем с това. Но докато стоях в тази стая, заобиколен от истински магьосници, чародейци и хора и създания с всякакви странни способности, носещи роби и свещи, осъзнах, че имам нужда да знам доста повече от това, за което ме беше подготвил животът с Ама. Преди да започнат всички онези неща с латинския и заклинанията, които без съмнение щяха да последват.

Макон пристъпи напред в кръга. Прекалено късно. Вдигна високо свещта си.

— Cur Luna hac Vinctum convenimus?

Леля Дел застана до него. Свещта й премигна, докато я вдигаше.

— Защо се събираме заедно при тази луна за Обвързването?

Хората от кръга реагираха, вдигнаха свещите си и запяха:

Sextusdecima Luna, sextusdecimo anno, ilia Capietur.

Лена отговори на английски. Свещта й се разгоря толкова силно, че пламъците за малко да изгорят лицето й.

— На шестнайсетата луна, на шестнайсетата година тя ще бъде Призована. — Застана в центъра на кръга с високо вдигната глава. Свещите осветяваха лицето й от всички посоки. Нейната започна да гори със странен зелен пламък.

Какво става, Лена?

Не се притеснявай. Просто част от Обвързването.

Ако това беше просто Обвързването, със сигурност не бях готов за Призоваването.

Макон започна да напява песента, която си спомнях от Хелоуин. Как я наричаха?

„Sanguis sanguinis mei, tutela tua est.
Sanguis sanguinis mei, tutela tua est.
Sanguis sanguinis mei, tutela tua est.“

Кръв от кръвта ми, за теб е тази защита!

Лена побледня. Кръгът на кръвта. Това беше. Тя вдигна свещта високо над главата си със затворени очи. Зеленият пламък изригна в гигантски оранжево-червен огън, който с ярка експлозия се пренесе към всички останали свещи в кръга.