Прелестни създания

— Знам, че звучи безумно, чичо Макон, но мога ли да отида на купона? Само за малко? Само да чуя групата на Линк. — Очаквах косата й да започне да се навива нагоре, да се появи чародейският бриз. Нищо не се случи. Лена не му прилагаше магиите си. Не би могла да повлияе по този начин на Макон. Разчиташе на една друга, по-древна и по-стара магия, тази, която действаше най-силно на Макон от първия път, в който Лена бе стъпила в „Рейвънуд“. Добрата стара любов.

— Защо искаш да отидеш някъде с тези хора след всичко, което ти причиниха? — Чувах го как омеква още от момента, в който проговори.

— Нищо не се е променило. Не желая да имам нищо общо с тези момичета, но въпреки това искам да отида. Знам, че е глупаво, но искам да разбера какво е да се почувстваш нормален. Искам да отида на някое тържество, без да го съсипя. Искам да отида на купон, на който наистина съм поканена. Знам, че зад всичко стои Ридли, но толкова ли е лошо, че това не ме интересува? — Погледна към него, нервно хапейки устни.

— Не мога да го позволя, дори и да бях съгласен. Прекалено е опасно.

Спогледаха се.

— С Итън така и не успяхме да изтанцуваме дори един танц. Сам го каза.

За секунда изглеждаше като че ли Макон ще отстъпи, но само за секунда.

— Да, казах го. Но не съм ти казвал нещо друго. Свиквай с това! Не съм ходил нито ден на училище, не съм се разхождал никога из града в събота следобед. Всички имаме своите разочарования.

Лена изигра последната си карта.

— Но това е рожденият ми ден. Всичко може да стане. Може да е последният ми шанс… — Краят на изречението увисна във въздуха.

Да потанцувам с гаджето си. Да бъда себе си. Да бъда щастлива.

Не беше нужно да го казва. Всички го знаехме.

— Лена, разбирам как се чувстваш, но моя отговорност е да те пазя. Особено тази нощ. Трябва да останеш тук с мен. Смъртните само ще те поведат в грешна посока или ще те наранят. Не можеш да бъдеш нормална. Не ти е предопределено да бъдеш нормална. — Макон никога не беше говорил на Лена по такъв начин. Не бях сигурен дали има предвид купона или мен.

Очите на Лена се овлажниха, но тя не заплака.

— Защо? Защо е толкова лошо да искаш това, което имат те? Мислил ли си някога, че може и да са прави за някои неща?

— И какво, ако е така? Какво значение има? Ти си Самородна. Някой ден ще отидеш там, където Итън не би могъл да те последва. И всяка минута, която сега прекарвате заедно, ще бъде бреме, което ще трябва да носиш през остатъка от дългия си живот.

— Той не е бреме.

— О, да, бреме е. Кара те да се чувстваш слаба, което го прави опасен.

— Прави ме силна, което е истинската опасност за теб.

Застанах помежду им.

— Мистър Рейвънуд, моля ви. Не го правете тази вечер.

Но беше вече късно. Лена се беше разбесняла.

— А какво знаеш ти за това? Никога не си се обременявал с някаква връзка през целия си живот, дори и приятелска. Не разбираш нищо. Как би могъл? Спиш в стаята си по цял ден, а нощем се мотаеш из библиотеката си. Мразиш всички и смяташ, че си по-добър от другите. Никога не си обичал истински някого. Как би могъл да знаеш какво е да си на мое място?

Обърна гръб на Макон, на всички нас, и се затича нагоре по стълбите. Бу я последва. Вратата на спалнята й се затръшна, звукът отекна в цялата къща. Бу легна в коридора на прага й.

Макон бавно се извърна към мен.

— Не мога да го допусна. Сигурен съм, че разбираш. — Знаех, че това е най-опасната нощ в живота на Лена, но освен това знаех, че може да е последният й шанс да бъде момичето, което обичах. Да, разбирах го. Но точно в този момент не исках да бъда в една и съща стая с него.

Линк се появи от тълпата хлапета, мотаещи се из дневната.

— Е, ще има ли купон, или не? Да вървим. Ще празнуваме заради Лена.

Емили се запъти към Ларкин и всички останали я последваха. Ридли все още стоеше на верандата. Погледна ме и сви рамене.

— Опитах.

Линк ме чакаше на вратата.

— Итън, хайде, човече. Да вървим!

Погледнах към стълбите.

Лена?

— Ще остана тук.

Баба й остави плетката в скута си.

— Не знам дали ще слезе скоро, Итън. Защо не отидеш с приятелите си, а после да дойдеш отново да я вземеш?

Не исках да си тръгвам. Това можеше да е последната ни нощ заедно. Дори да я прекарахме затворени в стаята й, предпочитах да бъда с нея.

— Поне ела да чуеш новата ми песен, човече. После ще се върнеш и ще я почакаш да слезе. — Линк размахваше палките на барабаните си.

— Мисля, че така ще бъде най-добре. — Макон си наля нова чаша скоч. — Можеш да дойдеш след известно време. Така или иначе, семейството има някои неща, които трябва да обсъди междувременно. — Беше решено. Изритваше ме.

— Една песен. И после ще чакам отвън пред вратата. — Погледнах настоятелно към Макон. — След известно време.