Прелестни създания

— Шегуваш ли се? Бих убила за такава коса — отвърна Савана, усуквайки една от дългите къдрици на Лена около пръстта си. — Толкова възхитително… черна е.

— И моята беше черна миналата година, поне отдолу — изпротестира Еден. Тя наистина си боядиса черни краищата на косата, оставяйки я отгоре руса, в един от своите напразни опити да се отличи от останалите. Савана и Емили я подиграваха непрекъснато и само след един ден Еден се изруси отново.

— Ти приличаше на скункс. — Савана се усмихна одобрително към Лена. — А тя е като истинска италианка.

— Хайде да вървим. Всички ни чакат — каза Емили и хвана Лена за ръката, но тя потрепери и се дръпна.

Това е някакъв номер.

Разбира се, че е номер, но този път те не са виновни. Сигурен съм, че е замесена една Сирена с близалка.

Ридли. Разбира се, трябвате да се досетя.

Лена погледна към леля Дел и чичо Макон. Те изглеждаха направо ужасени. И как не, целият латински на света не би могъл да ги подготви за случващото се. Бабата на Лена се усмихна, тъй като май само тя не беше запозната с нашите особени „ангели“.

— Защо бързате толкова, деца? Няма ли да останете за малко торта и чай?

— Здрасти, бабо! — провикна се Ридли откъм вратата. Мотаеше се на верандата и смучеше червената си близалка настървено. Стори ми се, че ако спре да го прави, цялата тази история ще се разпадне като къща от карти, на която буташ основата. Този път нямаше нужда от мен, за да мине през вратата. Стоеше на няколко сантиметра от Ларкин, който изглежда се забавляваше, но не се отместваше от нея. Беше облечена с тясно дантелено потниче, нещо средно между бельо и дреха, което би облякла някоя мацка от корицата на списание за лъскави коли, и с ужасно къса дънкова пола.

Ридли се облегна рамката на вратата.

— Изненада, изненада!

Баба й остава чашата си на масичката и вдигна отново плетката си.

— Ридли! Радвам се да те видя, мила! Новата визия ти подхожда невероятно. Сигурна съм, че имаш много обожатели. — Озари я с лъчезарна невинна усмивка, но очите й не се усмихваха.

Ридли се нацупи, но продължи да смуче близалката си. Отидох до нея.

— Колко пъти беше нужно да я ближеш, Рид?

— За какво, сладурче?

— За да накараш Савана и Емили да организират този купон?

— Повече отколкото можеш да си представиш, любовнико. — Изплези ми се насреща, езикът й беше боядисан в червено и лилаво. Гледката беше доста впечатляваща.

Ларкин въздъхна и погледът му мина покрай мен.

— Сигурно има поне сто деца там, на полето. Издигнали са сцена, има усилватели и много коли край пътя.

— Сериозно? — Лена погледна през прозореца. — Да, има сцена сред магнолиевата гора.

— Сред моите магнолии? — Макон се изправи рязко.

Знаех, че цялото това нещо е фарс, че Ридли го е организирала с помощта на магическото си близане на червената близалка. И Лена го знаеше. Но въпреки това го виждах в очите й. Част от нея искаше да отиде там. Купон изненада, на който са дошли всички от училище. Това сигурно също беше в списъка й с неща, които едно нормално момиче върши в гимназията. Беше свикнала с факта, че е необикновена, че е чародейка. Но не и че е постоянно отхвърляна.

Ларкин погледна към Макон.

— Не можем да ги накараме да се махнат. Нека да свършваме с това. Ще бъдем с нея през цялото време, аз или Итън.

Линк се появи от тълпата.

— Пич, хайде! Бандата ми, „Ходи Ролерс“, ще свири за пръв път пред публика. Ще бъде супер! — Никога не го бях виждал толкова щастлив. Имах подозрения към Ридли, но тя само сви рамене и продължи да смуче близалката си.

— Няма да ходим никъде. Не и тази вечер. — Не можех да повярвам, че Линк е тук. Майка му щеше да получи инфаркт, ако научеше.

Макон изглеждаше бесен, а леля Дел — паникьосана. Най-малко в тази нощ биха искали Лена да излиза навън.

— Не. — Макон не го обмисли дори и за секунда.

Ларкин опита отново.

— За пет минути?

— В никакъв случай.

— Кога друг път толкова много от съучениците й ще се съберат на купон в нейна чест?

Макон не се поддаде.

— Надявам се никога.

Лицето на Лена помръкна. Тя искаше да бъде част от това, макар да знаеше, че не е истинско. Беше като с танца на бала или посещението на баскетболните мачове. Точно заради това ходеше на училище, независимо колко зле се държаха с нея. Заради това идваше ден след ден, въпреки че ядеше сама на скамейките на стадиона и сядаше от „добрата страна“ на учителите. Беше на шестнайсет, чародейка или смъртна, нямаше значение. За една нощ поне искаше да бъде само това — момиче на шестнайсет години.

Само един човек беше такъв инат като Макон Рейвънуд. Ако познавах добре Лена, както си мислех, чичо й нямаше шанс, не и тази вечер.

Тя приближи до него и сложи ръце на раменете му.