Прелестни създания

— Лена! — изкрещях аз, но тя не ме чу от силния шум. Огънят се разпространи из мрака толкова високо, че чак сега осъзнах, че тази нощ „Рейвънуд“ няма покрив. Закрих очите си с ръце, защото пламъците ме изгаряха и ослепяваха. Мислех само за Хелоуин. Ами ако онова се случеше отново? Опитах се да си спомня какво правеха тогава, за да се преборят срещу Сарафина. Какво пееха? Как го нарече майката на Макон?

Sanguinis. Но не знам латински и не можех да се сетя за думите. За първи път ми се прииска да се бях записал в Клуба на класика.

Чух тропане по входната врата и пламъците мигновено угаснаха. Робите, огънят, свещите, мракът и светлината — всичко изчезна просто ей така. Само за секунда се превърнаха в обикновено семейство, стоящо край обикновена торта за рожден ден. Пеещо…

Какво, по…?

— Честит рожден ден! — Последните ноти от песента заглъхнаха, а ударите по вратата продължаваха. Огромна торта от три пласта розово, бяло и сребърно беше поставена на масичката за кафе в центъра на дневната заедно с официален сервиз за чай и бели кърпи. Лена духна свещичките, прогони леко с ръка дима от лицето си — там, където преди секунди се издигаха пламъци. Семейството изръкопляска. Облечена отново в дънките си и моя суичър, Лена приличаше на нормална шестнайсетгодишна девойка.

— Това е нашето момиче! — Баба й остави плетката, с която се занимаваше досега, и започна да реже тортата, леля Дел се зае да разлива чая. Рийс и Риан донесоха огромна купчина подаръци, а Макон се отпусна в старото си кресло, украсено с крила на гърба, и сипа скоч за себе си и за Баркли.

Какво става, Лена? Какво се случи?

На вратата има някой. Просто са предпазливи.

Трудно ми е да разбера семейството ти.

Вземи си торта. Рожден ден е все пак, нали?

Тропането по вратата продължаваше. Ларкин вдигна поглед от парчето торта, което похапваше. Макон почисти троха от кашмиреното си сако и погледна спокойно към него.

— Би ли видял кой е, Ларкин? — Гледаше към Лена и поклати глава. Днес тя нямаше да отваря вратата. Лена кимна и се сгуши в баба си. Като силно привързана внучка, каквато наистина беше. Потупа с ръка възглавничката на дивана до себе си. Супер. Беше мой ред да се запозная с баба.

После чух познат глас откъм вратата и разбрах, че предпочитах да се запозная с бабата на абсолютно всеки, но не и да се срещна отново с това, което чакаше в този момент отвън. Защото там бяха Ридли и Линк, Савана и Емили, Еден и Шарлот, както и останалата част от техния фен клуб и баскетболния отбор на „Джаксън“. Не носеха обичайната си униформа, тениските на „Ангелите“. После си спомних защо. Бузата на Емили беше изцапана с нещо като барут. Възстановката. Осъзнах, че с Лена сме пропуснали по-голямата част от събитието и ще ни скъсат на изпита по история. Вече почти всичко беше свършило, оставаха само вечерната военна акция и фойерверките.

— ИЗНЕНАДА!

Както вече споменах, „изненада“ не беше най-точната дума. За пореден път бях позволил хаосът и опасността да стигнат до „Рейвънуд“. Всички започнаха да се тълпят в дневната. Бабата на Лена им помаха от дивана. Макон, спокоен както винаги, отпи от чашата си. Само ако го познаваше, човек би успял да види, че беше на път да изгуби търпение.

Защо ги беше пуснал вътре Ларкин?

Това не може да е истина!

Купонът изненада. Забравих за него.

Емили излезе напред пред останалите.

— Къде е рожденичката? — Протегна напред ръце, сякаш се готвеше да прегърне Лена. Тя отскочи назад, но не беше толкова лесно да се отървеш от Емили.

Наследничката на ДАР сграбчи Лена така ентусиазирано, все едно бяха стари приятелки, които не са се виждали от дълго време.

— Цяла седмица организираме този купон. Ще има музика на живо, а Шарлот нае специално осветление, за да се вижда всичко — около „Рейвънуд“ е толкова мрачно. — Емили снижи глас, сякаш обсъждахме продажба на наркотици. — Има и малко ликьор от праскови.

— Трябва да го видиш — обади се Шарлот, буквално задъхвайки се между сричките, защото дънките й бяха ужасно тесни и я притискаха. — Има и прожектор, който свети в небето и хвърля сянка на гарван, като в „Ватман“, но с гарван — заради „Рейвънуд“, сещаш ли се? Супер готино, нали? Точно като на купоните на колежаните в Съмървил.

Гарван? Ридли явно доста се бе постарала, за да им внуши това. Емили и Савана пърхаха около Лена, сякаш беше тяхната Снежна кралица. Сигурен съм, че за Ридли е щяло да бъде по-лесно да ги накара да скочат от скала.

— Хайде да отидем в стаята ти и да те приготвим за купона ти, рожденичке! — Шарлот звучеше по-пискливо и превъзнесено от обикновено, което не вярвах, че е възможно.

Лена беше направо позеленяла. В стаята й? Половината текст по стената беше за тях.

— За какво говориш, Шарлот? Тя изглежда великолепно. Не мислиш ли, Савана? — Емили прегърна лекичко Лена и хвърли неодобрителен поглед на Шарлот.