Прелестни създания

— Мисля, че искаш да се върнеш на купона, нали, захарче мое? Бандата се готви за втората част на концерта. Не забравяй, че го записваме за новото ви демо. Ще го занеса в някои музикални компании в Ню Йорк — добави тя, взирайки се напрегнато в него. Линк изглеждаше несигурен, сякаш му се искаше да се върне на купона, но не беше напълно убеден.

— Татко, чуй ме. Ти не искаш да направиш това. Тя те контролира. Може да влияе на хората, има такава сила. Мама никога не би поискала такова нещо от теб. — Опитвах се да видя дали думите ми оказват някакъв ефект върху него, да открия някакъв знак, че ме чува. Но нямаше нищо. Той само се взираше в мрака. В далечината се чуваха звуците на байонетите и бойните викове на мъжете на средна възраст, разиграващи отдавна приключила битка.

— Мичъл, нямаш за какво да живееш. Загуби жена си, вече не можеш да пишеш, а Итън ще замине в колеж след няколко години. Попитай го за кутията от обувки под леглото му, пълна с брошури за колежи. Ще останеш съвсем сам.

— Млъкни!

Ридли се обърна към мен, махайки небрежно опаковката на близалката си.

— Съжалявам за това, хубавецо. Наистина. Но всеки има роля в тази игра и това е моята. Твоят татко ще претърпи малък инцидент тази вечер. Също като майка ти.

— Какво каза? — Знаех, че това беше Линк, но не можех да чуя гласа му. Не чувах нищо, освен това, което току-що беше излязло от устата й. Думите й гърмяха отново и отново в главата ми.

Също като майка ти.

— Ти ли уби майка ми? — Пристъпих напред към нея. Не ме интересуваше какви сили притежаваше. Ако беше виновна за смъртта на майка ми…

— Успокой се, голямо момче. Не бях аз. Било е малко преди моето време.

— Итън, какво, по дяволите, става тук? — Линк застана до мен.

— Тя не е такава, каквато изглежда, човече. Тя… — Не знаех по какъв начин да му го обясня, за да разбере. — Тя е Сирена. Нещо като вещица. Контролира те точно така, както контролира в момента съзнанието на баща ми.

Линк започна да се смее.

— Вещица. Май си откачил, човече.

Не свалях очи от Ридли. Тя се усмихна и прокара пръсти през косата на Линк.

— О, хайде, бебче. Знаеш, че си падаш по лоши момичета.

Не знаех на какво е способна, но след малката й демонстрация в „Рейвънуд“ вече не се отнасях към нея като към безобидна купонджийка. Но едва сега осъзнавах колко опасна може да бъде.

Линк местеше погледа си от нея към мен. Не знаеше на какво да вярва.

— Не се шегувам, Линк. Трябваше да ти кажа по-рано, но се кълна, че е истина. Защо иначе ще се опитва да убие баща ми?

Линк не ми вярваше. Сигурно си мислеше, че съм луд, защото отстъпи леко встрани от мен. Нищо чудно, и на мен ми звучеше налудничаво, независимо че аз самият го казвах.

— Ридли, истина ли е? През цялото това време си използвала някаква суперсила върху мен?

— Трябва ли да го правим чак на такъв въпрос?

Баща ми отпусна едната си ръка от парапета. Държеше я високо встрани, сякаш балансираше върху въже.

— Татко, недей!

— Рид, престани! — Линк пристъпи към нея, чувах как потракваше веригата, на която бяха закачени ключовете му.

— Не чу ли какво каза приятелчето ти? Аз съм вещица. И то зла. — Ридли излезе от сенките и погледна към нас с онези златисти котешки очи. Линк преглътна тежко, като че ли я виждаше за първи път.

— Може и да си вещица, но не си зла. Знам го. Бяхме толкова време заедно. Споделяхме разни неща.

— Беше част от плана, глупчо. Имах нужда от теб, за да бъда близо до Лена.

Лицето на Линк помръкна. Каквото и да му беше сторила Ридли, каквито и заклинания да му беше направила, чувствата му към нея не се дължаха само на това, бяха по-големи, по-истински.

— Значи всичко е било лъжа? Не ти вярвам.

— Вярвай в каквото си искаш, това е истината. Не че съм способна на честност, но за това няма смисъл да лъжа.

Наблюдавах как баща ми сменя тежестта си от единия на другия крак, с все още простряна във въздуха ръка, която се вдигаше нагоре-надолу. Сякаш пробваше крилата си, за да провери дали може да лети. На няколко метра от къщата един оръдеен залп удари земята отвън и във въздуха се вдигна плътен облак прах.

— А всичко, което ми разказа за това как сте израсли заедно с Лена? Че сте като сестри? Защо искаш да я нараниш? — Лека сянка мина по лицето на Ридли. Не бях сигурен, но почти приличаше на съжаление. Възможно ли беше?

— Не зависи от мен. Не аз съм започнала тази игра. Просто си върша работата — да разкарам Итън далеч от Лена. Нямам нищо против баща му, но умът му е слаб. — Облиза веднъж близалката си. — Просто е лесна мишена.

Да разкарам Итън далеч от Лена.

Цялата история е била просто маневра, за да ми отвлекат вниманието. Чувах гласа на Арелия така ясно, сякаш коленичеше наведена над мен в момента.

Не къщата я предпазва. Момчето го прави. Не съм виждала нищо подобно. Никой чародеец не може да застане между тях.