Прелестни създания

— Там не е собственост на Макон Рейвънуд. Градината е част от „Грийнбриър“ — каза леля Пру напълно убедено.

— Дай да погледна. — Леля Мърси извади очилата от джоба на домашния си халат.

Подадох й медальона, все още увит в кърпичката.

— Има някакъв надпис.

— Не мога да го разчета. Грейс, я виж ти.

— Не виждам нищо. — Леля Грейс присвиваше очи, но това явно не помагаше.

— Има две редици с инициали точно тук — посочих им аз резките по метала. — ИКУ и ЖКД. А ако обърнете капака, ще видите и дата — 11 февруари 1865.

— Датата ми звучи познато — каза леля Прудънс. — Мърси, какво е станало на този ден?

— Не беше ли някоя от сватбите ти, Грейс?

— 1865-а, не 1965-а! — поправи я леля Грейс. Слухът им беше не по-добър от зрението им. — 11 февруари 1865-а…

— Това е годината, в която янките почти изгарят Гатлин до основи — сети се накрая леля Грейс. — Нашият прапрадядо загубил всичко в този пожар. Не си ли спомняте историята, момичета? Генерал Шърман минал с армията на Съюза през целия Юг и изгорил всичко по пътя си, включително Гатлин. Наричали го „Голямото палене“18. След като си тръгнали, всяка плантация в града била унищожена, с изключение на „Рейвънуд“. Прадядо ми често казваше, че Ейбрахам Рейвънуд сигурно е сключил сделка с Дявола онази нощ.

— Какво имаш предвид?

— Това е единственият начин имението да е оцеляло. Янките палели всяка плантация по реката, една по една, докато стигнали до „Рейвънуд“. И просто минали покрай къщата, сякаш тя не била там.

— Дядо казваше, че това не било единственото странно нещо, станало през онази нощ — обади се и леля Пру, докато даваше на Харлон Джеймс парче бекон. — Ейбрахам имал брат, който живеел с него, и след нощта на пожарите той просто изчезнал. Никой повече не го видял.

— Това не звучи много странно. Може да е бил убит от войниците на Съюза или да е изгорял в някоя от подпалените къщи — казах аз.

Леля Грейс повдигна многозначително вежди.

— А може да е нещо друго. Така и не намерили тялото му. — Осъзнах, че хората говорят за семейство Рейвънуд от поколения; не е започнало с Макон Рейвънуд. Чудех се какво ли още знаят Сестрите.

— Ами Макон Рейвънуд? Каква е историята му?

— Това момче никога не е имало шанс, все пак е незаконороден. — Леля Грейс натърти по своя си начин на „не“-то в думата. В Гатлин да си незаконороден е като да си комунист или атеист. — Баща му, Силас, срещна майката на Макон, след като първата му жена го напусна. Тя беше хубаво момиче, от Ню Орлиънс, мисля. Както и да е, не след дълго се родиха Макон и брат му. Но Силас така и не се ожени за нея и накрая тя също го напусна.

Леля Пру я прекъсна:

— Грейс Ан, никога не си знаела как да разказваш истории. Силас Рейвънуд беше ексцентричен и зъл човек и това е вярно, както е вярно, че слънцето свети денем, а луната нощем. И в тази къща винаги са ставали странни неща. По цяла нощ свети странна светлина, а и някога, и сега все още може да се види мъж с висока черна шапка да обикаля из плантацията.

— И вълкът. Кажи му за вълка. — Нямаше нужда да ми казват за кучето, или каквото там беше. Видях го с очите си. Но не можеше да е същото животно. Кучетата, а дори и вълците, не живеят толкова дълго.

— В онази къща имаше вълк. Силас го държеше като домашен любимец! — Леля Мърси поклати неодобрително глава.

— Момчетата се местеха постоянно ту при майка си, ту при баща си. И когато бяха при Силас, той се държеше с тях ужасно. Биеше ги през цялото време и не ги изпускаше от очи. Дори не им позволяваше да ходят на училище.

— Може би затова Макон Рейвънуд никога не излиза от вкъщи — предположих аз.

Леля Мърси махна с ръка във въздуха, сякаш това беше най-глупавото нещо, което беше чувала.

— Разбира се, че излиза от вкъщи. Виждала съм го безброй пъти край сградата на ДАР, обикновено привечер.

Да бе, направо й повярвах.

Ето това е проблемът със Сестрите: през половината време са напълно в час, но това все пак беше само половината. Не бях чувал никога някой дори да е зървал Макон Рейвънуд, затова много се съмнявах, че той се мотае около седалището на ДАР и си бъбри с мисис Линкълн.

Леля Грейс се вгледа по-внимателно в медальона, повдигайки го към светлината на лампата.

— Ще ти кажа едно, момчето ми. Тази кърпичка е принадлежала на Сула Тредо, Сула Пророчицата, както са я наричали някога. Според местните тя можела да вижда бъдещето на хората в картите.

— Таро карти? — попитах аз.

— Че какви други карти има?

— Ами има карти за игра, поздравителни картички, визитни картички… — започна да изброява несвързано леля Мърси.

— Откъде знаеш, че е била нейна?

— Инициалите й са бродирани на ръба на кърпичката, а това виждаш ли го? — попита леля Грейс и ми посочи малка птичка, бродирана под буквите на името. — Това е нейният запазен знак.

— Запазен знак?

— По онова време повечето гледачки са имали такива знаци. Маркирали колодите си, за да са сигурни, че никой няма да подмени картите им. Една гледачка е толкова добра, колкото е добра колодата й с карти. Знам го със сигурност — намеси се и Телма, след което се изплю в малка урна в ъгъла на стаята с прецизността на опитен стрелец.