Прелестни създания

— Когато ги видях за последно, бяха близо до Съмит.

— Какво искаш да кажеш с това „когато ги видях за последно“? Всички ли са мъртви?

— Не знам. Когато си тръгвах, бяха още живи.

— Не разбирам.

— Дезертирах, Женевиев. Не можех да се бия и ден повече в името на нещо, в което не вярвам. Не и след това, което видях. Повечето момчета, които се сражаваха с мен, дори не разбираха за какво е тази война, не осъзнаваха, че просто проливат кръвта си заради памука и нечия чужда алчност.

Итън взе ръката й в своите; дланите му бяха груби, покрити с белези.

— Ще те разбера, ако вече не искаш да се омъжиш за мен. Нямам никакви пари, а сега нямам и чест.

— Не ме интересува дали имаш пари, Итън Картър Уейт. И си най-достойният мъж, когото познавам. Не ме интересува, че според баща ми сме прекалено различни. Той греши. Ти си у дома и ще се оженим, каквото и да става.

Женевиев го прегърна силно, страхувайки се, че може да изчезне и отново да се стопи в мъгливия въздух, от който беше дошъл. Миризмата обаче я върна в реалността. Гранивата миризма на горящи лимони, на горящия им живот.

— Трябва да отидем към реката. Там ще отиде и мама. Тя каза, че ще се запъти на юг, към къщата на леля Маргарет.

Итън нямаше време да й отговори. Някой идваше. Чуваше се как се чупят клонки, като че ли претърсваха храстите.

— Ела зад мен — заповяда той и бутна Женевиев зад гърба си, държейки я с една ръка, докато с другата стискаше пушката си. Храстите се разделиха и Айви, готвачката на „Грийнбриър“, се запрепъва към тях. Все още беше облечена с нощницата си, цялата почерняла от дима. Нададе вик при вида на униформения мъж, прекалено уплашена да забележи, че куртката му беше сива, а не с цвета на янките — синя.

— Айви, добре ли си? — Женевиев се затича да хване старата жена, преди да се строполи на земята.

— Мис Женевиев, какво, за бога, правите тук?!

— Опитвах се да стигна до „Грийнбриър“. Да ви предупредя.

— Прекалено е късно, дете. Всичко свърши. Тези Сини птици разбиха вратите и влязоха в къщата, сякаш беше тяхна. Обиколиха из стаите и взеха каквото си харесаха, а после, просто ей така, изгориха всичко. — Говореше почти неразбираемо. Беше в истерия и през няколко секунди разказът й се накъсваше от кашлица; давеше се и от дима, който явно беше прогорил гърлото й, и от сълзи. — През целия си живот не съм виждала такива изверги. Да подпалиш къщата заедно с жените вътре! Всички ще отговарят за това пред Всемогъщия. — Гласът на Айви трепереше.

Отне им минутка, за да осъзнаят какво казва.