Прелестни създания

Тредо. Това е последното име на Ама.

— Тази пророчица да не би да е роднина на Ама?

— Разбира се, че е. Тя е нейна прапрапрабаба — потвърди леля Грейс.

— Ами инициалите на медальона? ИКУ и ЖКД? Знаете ли нещо за тях? — Стрелях напосоки. Но Сестрите отдавна не бяха имали такъв проблясък на ясна мисъл и исках да се възползвам максимално.

— Да не би да се подиграваш със старите жени, Итън Уейт?

— Не, лельо.

— ИКУ. Итън Картър Уейт. Това е твоят прапрапрачичо. А да не би да беше прапрапрапрачичо ти…

— Никога не си била добра с аритметиката — прекъсна я леля Прудънс.

— Както и да е, това е братът на твоя прапрапрапрапрадядо Елис.

— Братът на Елис се е казвал Лоусън, не Итън. Оттук идва и второто ми име.

— Елис е имал двама братя, Итън и Лоусън. Кръстен си и на двамата. Итън Лоусън Уейт. — Опитах се да си представя фамилното си дърво. Виждал съм го безброй пъти. А ако има нещо, което един южняк познава добре, това е родословието си. На копието на нашето фамилно дърво, което виси в дневната ни, поставено в рамка, няма никакъв Итън Картър Уейт. Очевидно бях надценил бистротата на мисълта на леля Грейс.

Явно съмнението бе проличало в погледа ми, защото почти веднага леля Прудънс се надигна от стола си.

— Имам фамилното дърво на рода Уейт в книгата с родословията, която водя за „Сестрите на Конфедерацията“.

„Сестрите на Конфедерацията“ е една от множеството организации, тормозещи Гатлин. Те са като по-незабележими братовчедки на „Дъщерите на Американската революция“, но са също толкова ужасяващи; нещо като мумифицирани създания, който се държат така, сякаш са ветеранки от самата война. Днес членовете на дружеството прекарват по-голямата част от времето си, като проследяват корените си от Гражданската война насам, с надеждата някой да използва данните им в поредния документален филм или патриотичен телевизионен сериал.

— Ето го. — Леля Пру се дотътри обратно в кухнята, носейки голям албум с кожена подвързия, пълен с пожълтели късчета хартия и избледнели снимки, подаващи се от краищата му. Тя започна да прелиства страниците. Изрезки и стари вестници се разпиляха по целия под. — Я виж ти… Бъртън Фрий, третият ми съпруг. Не е ли най-хубавият от всичките ми мъже? — Извади малка измачкана снимка и ни я показа.

— Прудънс Джейн, продължавай да търсиш. Това момче се съмнява в паметта ни. — По тона на леля Грейс личеше, че е нервирана.

— Тук е, точно след дървото на Статъм.

Погледнах към имената, които познавах толкова добре от дървото в нашата дневна.

Беше там, името, липсващо от родословието, което бях гледал през целия си живот — Итън Картър Уейт. Защо Сестрите имаха различен вариант на фамилното ни дърво? Беше пределно ясно чия версия е истинската. Държах доказателството в ръката си, завито в кърпичката на пророчица отпреди повече от сто и петдесет години.

— Защо името му липсва на дървото, което имаме у дома?

— Повечето родословни дървета на южняшките фамилии са пълни с лъжи, но съм изненадана, че са успели да го заличат от всички копия на фамилното дърво на Уейт — каза леля Грейс и затръшна така албума, че в кухнята се вдигна плътен облак прах.

— Само благодарение на изключителните ми умения за събиране и обработване на данните името му се е запазило в нашата книга. — Леля Пру се усмихна гордо, разкривайки от край до край изкуственото си чене.

Опитах се да ги върна на темата.

— А защо са го махнали от дървото, лельо Пру?

— Защото е бил дезертьор.

Не схванах съвсем.

— Какво имаш предвид под „дезертьор“?

— Божичко, ама на какво ви учат днес в училище? — Леля Грейс се обади възмутено, но продължи методично да подбира всички кръгли гевречета от кутията със соленките.

— Дезертьори. Войници от армията на Конфедерацията, които са избягали по време на войната. — Явно продължавах да изглеждам объркан, така че леля Пру се почувства длъжна да ми обясни по-подробно. — През войната имало два вида войници — едните подкрепяли искрено каузата на Конфедерацията, а другите били накарани насила от семействата си да се запишат в армията. — Леля Пру се изправи и започна да крачи насам-натам из кухнята като истинска учителка по история, изнасяща лекция. — През 1865 г. армията на Лий била смазана, гладуваща и малобройна. Някои казват, че бунтовниците загубили вяра, затова мнозина от тях просто си тръгнали. Дезертирали от полковете си. Итън Картър Уейт бил един от тях. Той бил дезертьор. — И трите сестри наведоха глави надолу, сякаш не можеха да понесат този срам.

— Значи ми казваш, че е бил заличен от фамилното дърво, защото не е искал да гладува до смърт и да се бие за загубена кауза на погрешната страна?

— Интересен начин на формулиране, но в общи линии, да, така е.

— Това е най-глупавото нещо, което някога съм чувал.

Леля Грейс скочи от стола си — поне за деветдесет и нещо годишна жена това, което направи, можеше да се нарече скок.

— Не дръж такъв език, Итън. Това дърво е било променено много преди ние самите да сме били родени.