Прелестни създания

— Итън, да ти представя по-голямата си сестра, Анабел. О, извинявай, исках да кажа Рийс. — Кой, по дяволите, не знае името на собствената си сестра?

Рийс се усмихна и проговори бавно, като че ли подбираше внимателно всяка своя дума.

— Какво правиш тук, Ридли? Мислех, че тази вечер имаш друг ангажимент?

— Плановете се променят.

— Семействата също. — Рийс протегна ръката си и я размаха пред лицето на Ридли, просто движение — като магьосник, който прави небрежен жест над шапката си. Потръпнах, не знаех какво да си мисля, но за момент ми се стори, че Ридли може да изчезне. Или за предпочитане аз.

Но тя не изчезна, само потрепери и се извърна встрани, сякаш взирането в очите на Рийс й причиняваше физическа болка.

Рийс не откъсваше очи от лицето на Ридли, като че ли се оглеждаше в огледало.

— Интересно. Рид, защо, като гледам в очите ти, виждам нейните! Сега двете сте като едно цяло, нали?

— Пак дрънкаш глупости, сестричке.

Рийс затвори очи и се концентрира. Ридли се сгърчи като пеперуда, забодена с карфица в хербарий. По-голямото момиче отново направи плавно движение с ръката си и за миг лицето на „дамата“ ми се разми и на негово място се появи мрачният образ на друга жена. Тя ми се стори някак позната, но не можех да се сетя откъде.

Макон тупна силно рамото на Ридли. За първи път виждах някой да я докосва, освен мен. Тя се сгърчи и усетих как силна болка премина от нея към ръката ми. Макон Рейвънуд определено беше човек, когото не можеш да пренебрегнеш.

— Стига. Харесва ли ви или не, Срещата започна. Не искам никой да съсипва Свещените празници, не и под моя покрив. Ридли е била — както самата тя благоволи да изтъкне — поканена да се присъедини към нас. Няма нужда да го обсъждаме повече. Моля всички да заемат местата си.

Лена седна, без да откъсва очи от нас двамата.

Леля Дел изглеждаше дори още по-притеснена, отколкото когато ни видя първоначално. Мъжът с пелерината потупваше ръката й успокоително. Високо момче на моята възраст в черни дънки, изтъркана черна тениска и протрити мотористки ботуши се мотаеше наоколо с отегчен вид.

Ридли се зае с официалното представяне.

— Вече познаваш майка ми. Това е баща ми, Баркли Кент, а това брат ми Ларкин.

— Приятно ми е да се запознаем, Итън. — Баркли пристъпи напред, за да се здрависа с мен, но когато забеляза ръката на Ридли, вкопчена в моята, отстъпи. Ларкин преметна ръка около рамото ми, само че когато погледнах към нея, тя изведнъж се превърна в змия, стрелкаща напред езика си.

— Ларкин! — Баркли изсъска. Змията за секунда се превърна в човешка ръка.

— Господи. Само се опитвах да разведря малко атмосферата. Всички сте толкова кисели. — Очите на Ларкин проблеснаха в жълто, зениците им бяха цепнати. Змийски очи.

— Ларкин, казах стига! — Баща му го погледна така, както може да гледа само баща, чийто син го разочарова постоянно. Очите на Ларкин отново станаха зелени.

Макон зае мястото начело на масата.

— Е, защо всички просто не седнем на масата? Кухнята е приготвила едно от най-хубавите си празнични менюта. С Лена от дни слушаме тракането й. — Всички заеха местата си на огромната правоъгълна маса с краката във формата на животински лапи. Беше направена от тъмно дърво, почти черно, а по краката имаше издълбани фигури, подобни на увивни растения. Голям черен свещник блещукаше в центъра на масата.

— Седни тук до мен, любовнико. — Ридли ме поведе към един празен стол точно срещу сребърната птица, държаща с човка картичката с името на Лена, все едно имах избор.

Опитах се да уловя погледа на Лена, но тя беше вперила очи в Ридли. Гледаше свирепо. Надявах се, че гневът й беше насочен само към братовчедка й, а не и към мен.

Масата беше претрупана с храна, много повече, отколкото предишния път, когато бях тук; всеки път, когато погледнех към нея, се появяваше още и още. Печена врана, филе, завързано с розмарин, и други екзотични ястия, които не бях виждал досега. Имаше някаква голяма птица, пълнена с дресинг и круши, сервирана върху паунови пера — част от перата бяха аранжирани така, че да наподобяват разперена опашка, все едно птицата беше жива. Надявах се това да не е истински паун, но като се имаха предвид перата, бях почти сигурен, че е. Виждаха се и блещукащи сладкиши, които приличаха на живи морски котета.

Никой обаче не ядеше, освен Ридли. Тя изглежда се забавляваше.

— Обожавам захарните морски кончета. — Пъхна в устата си наведнъж два малки златисти сладкиша.

Леля Дел се закашля няколко пъти и сипа в чашата си приличаща на вино черна течност от гарафата на масата.

Ридли погледна право срещу себе си, към Лена.

— Е, братовчедке, какви са големите планове за рождения ти ден? — Потопи пръстите си в тъмнокафявия сос от сосиерата, стояща до птицата, която се надявах да не е паун, и ги облиза демонстративно мръснишки.

— Тази вечер няма да обсъждаме рождения ден на Лена — предупреди я Макон.

Ридли очевидно се наслаждаваше на напрежението. Пъхна още едно морско конче в устата си.

— Защо не?

Очите на Лена святкаха яростно.

— Не се безпокой за рождения ми ден. Няма да бъдеш поканена.