Прелестни създания

— Ти беше права преди, Делфин. Трябва да има друго обяснение. Той е смъртен, а всички знаем, че смъртните не могат да притежават сили като нашите. — Тонът на Макон беше много рязък, като че ли се опитваше по-скоро да убеди себе си, отколкото другите.

Но аз самият бях започнал да се чудя дали това не беше вярно. Той беше казал същото на Ама в тресавището — че имам някаква сила. Просто все още не ми звучеше много смислено, дори на мен. Аз не бях един от тях, доколкото поне знаех. Не бях чародеец.

Арелия вдигна поглед към Макон.

— Можеш да обвържеш къщата както искаш, Макон. Но аз съм ти майка и ти казвам, че дори да доведеш всеки Дюшан, всеки Рейвънуд, да направиш Кръга голям, колкото този забравен от Бога окръг, да произнесеш всички vinculo39, които знаеш, няма да има никакъв смисъл. Не къщата я предпазва. Момчето го прави. Не съм виждала нищо подобно. Никой чародеец не може да застане между тях.

— Да, така изглежда. — Макон звучеше ядосано, но не се опита да противоречи на майка си. А аз вече бях прекалено изтощен, за да им обръщам внимание. Дори не повдигнах глава.

Чувах как Арелия шепнеше нещо в ухото ми. Май говореше пак на латински, но думите звучаха различно.

Cruor pectoris mei, tutela tua est!

Кръв от сърцето ми, за теб е тази защита!

1.XI Надписът на стената

В първите няколко секунди щом отворих очи на сутринта, нямах никаква представа къде се намирам. След това видях надписите по стените и старото желязно легло, и огледалата, и прозорците, изписани с маркер с почерка на Лена, и си спомних.

Повдигнах глава и изтрих слюнката, потекла по бузата ми. Лена все още спеше; виждах края на крака й, висящ от леглото. Изправих се, гърбът ми беше схванат от спането на пода. Чудех се кой ни е донесъл тук от мансардата и как.

Алармата на часовника ми се включи — разчитах на нея, за да не се налага Ама да ми крещи повече от три пъти от стълбите долу, за да се събудя. Само че този път не прозвуча мелодията на „Бохемска рапсодия“ на „Куин“, а някаква друга песен. Лена се събуди стресната, замаяна.

— Какво ста…

— Шшшт Слушай.

Песента беше различна.

„Шестнайсет луни, шестнайсет години,
шестнайсет страха в нощта.
Шестнайсет ламтят за сферите фини,
шестнайсет пищят, но само един ме позна…“

— Спри я! — Лена грабна телефона ми и го изключи, но стихът продължи да звучи.

— Мисля, че е свързана с теб. Но какво означава „обвързването на сферите“?

— За малко да умра снощи. Направо ми е писнало от мен самата. Писнало ми е от всички тези странни неща, които ми се случват. Може би глупавата песен е за теб, ей така, за разнообразие. Всъщност ти си единственият шестнайсетгодишен тук. — Явно беше бясна, защото вдигна рязко ръка във въздуха, сви я в юмрук и замахна срещу пода, като че ли убиваше паяк.

Музиката спря. Не беше хубаво днес да се противоречи на Лена. Не можех да я виня, честно казано. Имаше зеленикав и болнав тен на лицето и изглеждаше по-зле дори от Линк на сутринта след купона в последния училищен ден преди зимната ваканция, на който Савана го беше предизвикала да изпие цяла бутилка от стария ментов ликьор на майка й. Три години по-късно той още не можеше да погледне ментова захарна пръчица, без да му се доповръща.

Косата на Лена сгърчеше поне в петнайсет посоки, а очите й бяха подпухнали и смалени от плача. Значи така изглеждали момичетата сутрин. Никога не бях виждал някое, поне не от толкова близо. Опитвах се да не мисля за Ама и за ада, през който ще трябва да мина, когато се прибера. Претърколих се от другата страна на леглото, прегърнах Лена и прокарах ръка през шантавата й коса.

— Добре ли си?

Тя затвори очи и зарови лице в пуловера ми. Предполагах, че в момента миришех като див опосум.

— Мисля, че да.

— Чувах те как пищиш през целия път от вкъщи до тук.

— Кой да знае, че келтската нишка ще спаси живота ми.

Бях пропуснал нещо, както обикновено.

— Какво е „келтска нишка“?

— Така го наричаме — начина, по който можем да общуваме помежду си, независимо къде се намираме. Някои чародейци го могат, други — не. С Ридли преди си говорехме така в училище, но…

— Но нали ми каза, че не ти се е случвало никога преди мен?

Не ми се е случвало никога преди със смъртен. Чичо Макон каза, че е изключително рядко явление.

Харесва ми как звучи.

Лена ме сръга с лакът.

— Това ни е дарба от келтската страна на фамилията ни, затова го наричаме „келтска нишка“. Така чародейците са си предавали съобщения по време на процесите срещу магьосниците. В Щатите тази способност преди били известна и като „Шепота“.

— Но аз не съм чародеец.

— Знам, наистина е странно. Не се предполага да се получава със смъртни.

Разбира се, че не се предполага.