Прелестни създания

— Добре, хайде всички вън от кухнята ми. Имам нужда от пространство, за да направя магиите си. Мърси Стейтъм, видях те да похапваш от бонбоните ми!

За секунда леля Мърси спря да хруска. Лена ме погледна, личеше, че се опитва да не се засмее.

Мога да повикам Кухнята.

Повярвай ми, Ама няма нужда от никаква помощ, когато става дума за готвене. Има си свои собствени магии.

Всички се преместихме в дневната. Леля Каролин и леля Пру обсъждаха как могат да се отглеждат сливови дръвчета на слънчева веранда, леля Грейс и леля Мърси още спореха съществува ли дума като „гладникаво“, а Мариан беше рефер на спора. Според мен това можеше да подлуди всекиго, но когато видях Лена да сяда на дивана между Сестрите, тя изглеждаше щастлива, дори напълно доволна.

Хубаво е.

Шегуваш ли се?!

Това ли беше представата й за семеен празник? Тенджери „Скрабъл“ и стари джафкащи се дами? Не бях сигурен, но предполагах, че това е точно обратното на техните семейни срещи и именно затова й харесва.

Поне никой не се опитва да убие никого.

Дай им около петнайсет минути…

Улових погледа на Ама през отворената кухненска врата. Но тя не гледаше към мен, а към Лена. Определено беше намислила нещо.

Вечерята за Деня на благодарността се развиваше като всяка друга година. Само дето нищо не беше същото. Баща ми беше по пижама, столът на мама бе празен, а аз се държах за ръка под масата с момиче-вещица. За момент всичко ми се стори просто невъзможно, отново ме обзе чувството да си тъжен и щастлив едновременно, сякаш двете емоции бяха здраво свързани. Но имах само секунда да мисля за това — едва успяхме да кажем „амин“, когато Сестрите започнаха да задигат кексчетата, Ама взе да сипва огромни количества картофено пюре и сос в чиниите ни, а леля Каролин се опита да поведе светски разговор.

Знаех какво се случваше. Ако имаше достатъчно работа, достатъчно разговори и достатъчно пай, може би никой нямаше да забележи липсващия стол. Но всички знаехме, че няма достатъчно пай за това в целия свят, нито дори в кухнята на Ама.

Леля Каролин беше твърдо решена да поддържа разговор с мен:

— Итън, искаш ли да ти заема нещо за възстановките? Имам някои забележително автентично изглеждащи военни куртки на тавана.

— Не ми напомняй. — Бях почти забравил, че трябва да се облека като войник от Конфедерацията за ежегодната възстановка на битката при Хъни Хил, ако исках да взема изпита по история. Всеки февруари в Гатлин правехме възстановки на събития от Гражданската война. Май това беше единствената причина тук да идват някакви туристи.

Лена се протегна за кексче.

— Не разбирам защо тези възстановки са толкова важни. Струва ми се, че се хвърлят страшно много усилия, за да се пресъздаде битка, станала преди повече от сто години, като можем просто да прочетем за нея в историческите книги и учебниците.

Опа…

Леля Пру ахна, от нейна гледна точка това си беше чисто богохулство.

— Трябва да изгорят училището ви до основи! Там не ви учат на никаква история. Не може да научите за Войната за независимост на Юга само от някой учебник. Трябва да го видите с очите си, за да разберете защо същата страна, която се обедини и се бори във Войната за независимост срещу англичаните, се разкъса на две и хората се избиваха едни други.

Итън, кажи нещо. Смени темата.

Прекалено късно. Всеки момент ще запее „Обсипаното със звезди знаме“41.

Мариан разчупи едно кексче на две и го напълни с шунка.

— Мис Статъм е права. Гражданската война обърна страната срещу самата себе си, понякога брат срещу брат. Това е трагична глава от историята на Америка. Загиват повече от половин милион души, въпреки че по-голямата част от тях умират от болести, а не в битки.

— Трагична глава, точно това е — кимна леля Пру.

— Добре, добре, не се разстройвай, Прудънс Джейн. — Леля Грейс потупа сестра си по рамото.

Леля Пру бутна рязко ръката й.

— Не ми казвай кога да се разстройвам! Искам да съм сигурна, че тези деца могат да различат главата на прасето от опашката му. Май само аз мога да ги науча на нещо. Това училище би трябвало да ми плаща.

Трябваше да те предупредя да не подхващаш тази тема.

Сега ли ми го казваш?!

Лена се размърда неловко на мястото си.

— Съжалявам. Не исках да прозвучи неуважително. Никога досега не съм познавала хора, толкова запознати с Гражданската война.

Добър опит. Ако под „запознати“ имаш предвид „обсебени“.

— О, не се притеснявай, мила. Прудънс Джейн винаги се е палела лесно — и преди, и сега. — Леля Грейс сръга леля Пру, за да миряса.

Затова слагаме уиски в чая й.