Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

Следователно отсрочването на някои възможности за друго, бъдещо време не е окончателното им елиминиране („погребване“) и отстраняване от живота ни, напротив, в акта на отлагането (което също е субективна ангажираност с тях) те вече получават особен битиен статус, оказват се въвлечени в нашето битие като проект, като бъдеще, на което е съдено да се случи в едно предстоящо време, като жизнена перспектива и потенция, като наша задълженост по отношение на тяхното реализиране някога — когато решим да ги извадим от „небитието“, да ги превърнем в действителност, да им придадем актуално, истинско битие. Този жизнен резерв на субекта, тази „колекция“ от възможности и перспективи, които вече е невъзможно да не се случат някога в бъдещето (заради нашата ангажираност с тяхното бъдеще), е всъщност истинското богатство на всеки човек. Този, който свободно избира бъдещето си е истински богат, той разполага с най-големи богатства: свобода, живот, бъдеще; „бедният“ е беден най-вече заради бедност на възможностите, заради загубата на перспективи, заради обречеността си да е несвободен и безжизнен; човек е богат в истинския смисъл когато има и съзнава бъдещето пред себе си с всичките му възможности, това е истинското богатство; когато загубим бъдеще, тогава всичко сме загубили, едва тогава истински сме обеднели и осиротели.