Престъпление и наказание

Когато се върна от Сенния площад, той се хвърли на кушетката и цял час остана неподвижен. През това време се стъмни; свещ нямаше, но и наум не му дойде да пали. Той никога не можа да си спомни дали бе мислил за нещо тогава. Най-накрая почувства одевешната треска, студени тръпки и с наслада се сети, че на кушетката може и да се легне. Скоро дълбок, оловно тежък сън го налегна, сякаш го смаза.

Спа необичайно дълго и без да сънува. Настася, която влезе при него на другата сутрин в десет часа, едва го събуди. Носеше му чай и хляб. Чаят беше слаб и пак в собствения й чайник.

— Ама че спи! — извика тя с негодувание. — И все спи! Той се привдигна с усилие. Главата го болеше; стана, завъртя се и отново се строполи на кушетката.

— Пак ли ще спиш? — извика Настася. — Да не си болен нещо? Той не отговори нищо.

— Чай искаш ли?

— После — проговори той с усилие, затвори отново очи и се обърна към стената. Настася постоя над него.

— Може пък наистина да е болен — каза тя, обърна се и излезе Дойде пак в два часа, със супа. Той лежеше, както преди.

Чаят стоеше непобутнат. Настася чак се обиди и започна злобно да го блъска.

— Какво се въргаляш! — извика тя, като го гледаше с отвращение. Той се надигна и седна, но нищо не й каза и гледаше земята.

— Болен ли си или не? — попита Настася, но пак не получи отговор.

— Да беше поизлязъл поне — каза тя, след като помълча, — вятър поне да те лъхне. Ще хапнеш ли, а?

— После — тихо проговори той. — Върви си. — И махна с ръка. Тя постоя още малко, погледна го съчувствено и излезе. След няколко минути той вдигна очи и дълго гледа чая и супата. После взе хляб, взе лъжицата и започна да яде.

Яде малко, без апетит, три-четири лъжици, някак машинално. Главата го болеше по-малко. Като се наобядва, пак се изтегна на кушетката, но вече не можа да заспи, а лежеше неподвижно по корем, заровил лице във възглавницата. Пред него непрекъснато минаваха видения и все такива странни; най-често му се струваше, че е някъде в Африка, в Египет, в някой оазис. Керванът си почива, камилите кротко лежат; наоколо — палми в кръг; всички обядват. А той все пие вода, направо от извора, който тече и бълбука точно до него. И е толкова прохладно, и водата е тъй чудесна, тъй чудесна — лазурна, студена, стича се по пъстрите камъни и по пясъка — по чистия пясък със златни отблясъци… Изведнъж ясно чу ударите на часовник. Потръпна, опомни се, повдигна глава, погледна през прозореца, осъзна кое време е и изведнъж скочи, съвсем опомнил се, сякаш някой го бе дръпнал от кушетката. На пръсти отиде до вратата, открехна я тихичко и взе да се ослушва има ли някой по стълбите. Сърцето му биеше страшно силно. Но на стълбите беше тихо, сякаш всички спяха… Невероятно и чудно му се видя, че е могъл да спи така цяло денонощие и нищо още не е направил, нищо не е приготвил… А може би биеше вече шест… И изведнъж сънят и вцепенението отстъпиха място на някакво необичайно трескаво и някак безсмислено суетене. Всъщност нямаше какво толкова да се приготвя. Напрягаше всички сили да съобрази всичко и да не забрави нещо; а сърцето му все биеше, така тупкаше, че започна едва да диша. Първо трябваше да си направи гайка и да я зашие на палтото — работа за една минута. Бръкна под възглавницата и намери сред напъхалото под нея бельо една съвсем съдрана, стара непрана риза. От парцалите и откъсна ивица, широка около пет сантиметра и към четиридесет сантиметра дълга. Прегъна тази ивица на две, свали широкото си, здраво, ушито от плътна памучна тъкан лятно палто (единствената му горна дреха) и взе да зашива двата края на ивицата под лявата мишница отвътре. Ръцете му трепереха докато шиеше, но той все пак се справи, и то така, че когато отново облече палтото, отвън, не личеше нищо. Иглата и конеца бе приготвил отдавна още, те стояха в чекмеджето, завити в хартийка. Що се отнася до гайката, това беше негово много сполучливо изобретение: гайката беше предназначена за брадвата. Не можеше да върви по улицата с брадва в ръка. Ако я скрие под палтото, все пак ще трябва да я придържа, което ще личи. А така, с гайката, трябва само да пъхне в нея горната част на брадвата и тя спокойно ще му виси отвътре под мишницата през целия път. А като пъхне ръка в джоба на палтото, ще може да придържа дръжката на брадвата да не се люлее, и тъй като палтото беше много широко — същински чувал, нямаше да се забелязва, че придържа нещо с ръка през джоба. Тази гайка също беше измислил още преди две седмици.