Престъпление и наказание

— Брей, че ви е взела страха тази Альона Ивановна! — заговори бързо жената на търговеца, оперена булка. — Като ви гледам, същинско малко дете сте. Хем не ви е истинска сестра а заварена, а пък ви командва.

— Но вие тоз път на Альона Ивановна нищо не й казвайте — прекъсна я мъжът й, — такъв съвет от мене, ами се отбийте при нас, без да я питате. Работата е много на сметка. Това и сестра ви после ще го разбере.

— Та да намина?

— В седем часа, утре; и от тях ще дойде някой; и лично ще решите.

— И самоварчето ще запалим — добави жената.

— Добре, ще дойда — каза Лизавета, все още замислена, и бавно си тръгна.

Расколников беше отминал вече и не чу повече. Мина бавно, незабелязано, като гледаше да не изтърве нито дума. Първоначалното му изумление малко по малко премина в ужас, сякаш студени тръпки го полазиха по гърба. Беше научил, изведнъж, внезапно и съвсем неочаквано беше научил, че утре точно в седем часа вечерта Лизавета, сестрата на старата и единствената нейна съжителка, няма да си е вкъщи и следователно старата точно в седем часа вечерта ще остане сама вкъщи.

До квартирата му оставаха само няколко крачки. Той се прибра като осъден на смърт. За нищо не мислеше и не беше в състояние да мисли; но изведнъж почувства с цялото си същество, че няма вече свободата на разума си, нито на волята и че всичко изведнъж е решено окончателно.

Разбира се, дори ако трябваше с години да чака удобен случай, той и тогава не би могъл да разчита на по-сигурна крачка към успеха на замисъла си от тази, която изведнъж му се откри сега. Във всеки случай трудно би било да се научи предварително и със сигурност, с по-голяма точност и с по-малък риск, без никакво опасно разпитване и проучване, че утре в еди-колко си часа еди-коя си старица, срещу която се готви покушение, ще си бъде вкъщи сам-саменичка.

VI

Впоследствие Расколников случайно научи за какво точно търговецът и жена му бяха канили Лизавета. Работата беше съвсем обикновена и в нея нямаше нищо особено. Някакво пристигнало наскоро и обедняло семейство продаваше вещи, дрехи и пр., само женски. Тъй като е неизгодно да се продава на пазара, те търсели някоя търговка, а Лизавета се занимаваше точно с това: вземаше вещи за продаване, препродаваше ги и имаше много клиенти, защото беше много честна и винаги казваше окончателната цена: каквато цена определи, тя си и остава. А говореше изобщо малко и както вече се каза, беше толкова кротка и плаха…

Но Расколников напоследък беше станал суеверен. Следите на суеверието се запазиха в него и дълго след това почти неизгладими. И в цялата тази работа той после винаги бе склонен да вижда нещо странно, тайнствено, нещо като участие на някакви особени влияния и съвпадения. Още през зимата негов познат студент, Покорев, преди да замине за Харков, му беше казал в един разговор адреса на старицата Альона Ивановна, ако му се случи да залага нещо. Той дълго време не отиде при нея, защото имаше уроци и свързваше някак двата края. Преди месец и половина се сети за адреса; имаше две вещи, които можеха да се заложат: стар сребърен часовник от баща му и малко златно пръстенче с някакви три червени камъчета, подарък за спомен от сестра му, когато се разделиха. Той реши да занесе пръстенчето; когато намери старата, още от пръв поглед, преди да знае нищо определено за нея, изпита непреодолимо отвращение, взе от нея две „банкноти“ и на връщане се отби в една мизерна кръчмичка. Поръча си чай, седна и се замисли дълбоко. Една странна мисъл взе да кълве главата му като пиле, което иска да излезе от черупката, и страшно много го заинтригува.

Почти до него, на съседната маса, бяха седнали един студент, когото изобщо не познаваше и не беше запомнил, и млад офицер. Те изиграха една игра на билярда и седнаха да пият чай. Изведнъж той чу, че студентът говори на офицера за лихварката Альона Ивановна, вдовица на колежки секретар, и му дава адреса й. Самото това дори се стори на Расколников някак странно: току-що идва оттам, а тук точно за нея говорят.

Разбира се, случайност, но ето той вече не можеше да се отърве от едно твърде необичайно впечатление, в същото време все едно специално някой му помага: студентът започва да разказва на приятеля си разни подробности за тази Альона Ивановна.

— Чудесна е — казваше той, — от нея винаги могат да се вземат пари. Богата е като чифутин, може да извади 5 хиляди накуп, а не изпуска и най-дребен залог. Много наши са минали през нея. Само че е ужасна мръсница…

И той взе да разказва каква е зла, капризна и че един ден само да закъснееш с парите, свършено е със заложената ти вещ. Дава четири пъти по-малко, отколкото струва стоката, а взема по пет, дори по седем на сто лихва месечно и т. н. Студентът се разбъбри и каза също, че старата имала сестра — Лизавета, която тя, такава мъничка и гнусна, биела непрекъснато и държала в пълно подчинение като малко дете, макар че Лизавета била близо метър и осемдесет…