Читаем Престъпление и наказание полностью

Като свърши с това, той пъхна пръсти в малкия процеп между „турската“ си кушетка и пода, опипа в левия ъгъл и измъкна отдавна вече приготвения и скрит там залог. Този залог всъщност не беше никакъв залог, а просто дървена гладко издялана дъсчица, колкото сребърна табакера. Тази дъсчица бе намерил случайно при една от своите разходки в един двор, където в някаква пристройка имаше някаква работилница. По-късно добави към дъсчицата гладка и тънка желязна пластинка — навярно част от нещо, която също беше намерил тогава на улицата. Като долепи двете парчета, от които желязното беше по-малко от дървеното, той здраво ги завърза с конец на кръст; после внимателно и красиво ги обви в чиста бяла хартия и така завърза възелчето, че мъчно да се развърже. Това беше, за да отвлече за малко вниманието на старицата, когато тя започне да развързва възелчето, и по такъв начин да улучи удобната минута. А желязната пластинка беше добавена за тежест, за да не се досети старицата, поне в първия миг, че „нещото“ е дървено. Всичко това беше запазил временно под кушетката. Той току-що беше извадил залога, когато изведнъж навън някой извика:

— Шест отдавна мина!

— Отдавна! Боже мой!

Спусна се към вратата, вслуша се, сграбчи си шапката и заслиза надолу по тринадесетте си стъпала — предпазливо, безшумно, като котка. Предстоеше най-важното — да открадне брадвата от кухнята. Че работата трябва да се свърши с брадва, беше решил отдавна. Имаше и сгъваемо градинарско ножче; но на ножа и особено на собствените си сили не разчиташе и затова се спря окончателно на брадвата. Ще отбележим тук една особеност по повод всички окончателни решения, които вече беше взел. Те притежаваха едно странно свойство: колкото по-окончателни ставаха, толкова по-отвратителни, по-нелепи му изглеждаха. Въпреки мъчителната си вътрешна борба той през цялото това време никога, нито за миг не можеше да повярва в изпълнението на замислите си.

И дори някога да беше станало така, че той да обмисли и реши окончателно всичко, до последната подробност, и да не останат вече никакви колебания — точно тогава навярно би се отказал от всичко като от нещо нелепо, чудовищно и невъзможно. Но имаше още безброй много нерешени въпроси и колебания. Що се отнася до това откъде да вземе брадва, тази подробност никак не го безпокоеше, защото нямаше нищо по-лесно. Работата е там, че Настася непрекъснато, особено вечер, все излизаше — или при съседите ще иде, или до бакалницата, а вратата винаги оставя широко отворена. Хазайката точно затова се караше с нея. И така: трябваше само когато дойде времето, тайно да влезе в кухнята и да вземе брадвата, а после след час (когато всичко ще свърши) да влезе и да я върне на мястото. Но възникнаха и съмнения: да речем, ще дойде след час, за да я върне, а Настася, не щеш ли, се върнала. Разбира се, трябва да отмине и да изчака, докато пак излезе. Ами ако през това време й дотрябва брадвата — ще започне да я търси, ще се развика и ето ти подозрение или поне повод за подозрение.

Но това бяха подробности, за които не беше се и замислял, пък и нямаше кога. Той мислеше за главното, а подробностите отлагаше за тогава, когато лично се убеди във всичко. Но последното му изглеждаше абсолютно невъзможно. Така поне на самия него му се струваше. Той например никак не можеше да си представи, че един ден ще спре да мисли, ще стане и просто ще отиде там… Дори неотдавнашния си опит (тоест посещението с намерение окончателно да огледа мястото) той само го беше опитал, но далеч не сериозно, ами така: „Хайде да ида и опитам, стига съм мечтал!“ — и веднага не издържа, заряза всичко и избяга, разярен срещу самия себе си. А същевременно сякаш целият анализ от гледна точка на нравственото разрешение на въпроса беше вече завършен: казуистиката му се беше изострила като бръснач и той вече не намираше в себе си съзнателни възражения. Но в последния случай просто не си вярваше и упорито, робски търсеше възражения наоколо и пипнешком, сякаш някой го принуждаваше и теглеше да го прави. А последният ден, настъпил така неочаквано и разрешил всичко наведнъж, му подейства почти съвсем механически: сякаш някой го хвана за ръка и го повлече след себе си, непреодолимо, сляпо, с неестествена сила, без възражения. Сякаш част от дрехата му се беше пъхнала в колелото на някаква машина и тя е започнала да го повлича.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Север и Юг
Север и Юг

Выросшая в зажиточной семье Маргарет вела комфортную жизнь привилегированного класса. Но когда ее отец перевез семью на север, ей пришлось приспосабливаться к жизни в Милтоне — городе, переживающем промышленную революцию.Маргарет ненавидит новых «хозяев жизни», а владелец хлопковой фабрики Джон Торнтон становится для нее настоящим олицетворением зла. Маргарет дает понять этому «вульгарному выскочке», что ему лучше держаться от нее на расстоянии. Джона же неудержимо влечет к Маргарет, да и она со временем чувствует все возрастающую симпатию к нему…Роман официально в России никогда не переводился и не издавался. Этот перевод выполнен переводчиком Валентиной Григорьевой, редакторами Helmi Saari (Елена Первушина) и mieleом и представлен на сайте A'propos… (http://www.apropospage.ru/).

Софья Валерьевна Ролдугина , Элизабет Гаскелл

Драматургия / Проза / Классическая проза / Славянское фэнтези / Зарубежная драматургия
Солнце
Солнце

Диана – певица, покорившая своим голосом миллионы людей. Она красива, талантлива и популярна. В нее влюблены Дастин – известный актер, за красивым лицом которого скрываются надменность и холодность, и Кристиан – незаконнорожденный сын богатого человека, привыкший получать все, что хочет. Но никто не знает, что голос Дианы – это Санни, талантливая студентка музыкальной школы искусств. И пока на сцене одна, за сценой поет другая.Что заставило Санни продать свой голос? Сколько стоит чужой талант? Кто будет достоин любви, а кто останется ни с чем? И что победит: истинный талант или деньги?

Анна Джейн , Артём Сергеевич Гилязитдинов , Екатерина Бурмистрова , Игорь Станиславович Сауть , Катя Нева , Луис Кеннеди

Фантастика / Проза / Классическая проза / Контркультура / Малые литературные формы прозы: рассказы, эссе, новеллы, феерия / Романы