Признанието

— Вината е най-вече ваша, пасторе. Вие ме разтревожихте. Вие ме докарахте до това състояние.

— Много съжалявам, но моля те, не забравяй, че ти сам дойде при мен. Искаше помощ. Разказа ми за Донте Дръм и Никол Ярбър, чиито имена чувах за пръв път. Каза каквото каза. Не аз те потърсих, а ти мен.

— Вярно.

Бойет затвори очи. Дишаше тежко, с усилие.

Настана дълго мълчание. Кийт се приведе напред и изрече почти шепнешком:

— Буден ли си, Травис?

— Да.

— Тогава слушай. Имам план. Искаш ли да го чуеш?

— Дадено.

— Най-напред ще направим видеозапис на твоя разказ. В него признаваш какво си направил с Никол. Обясняваш, че Донте няма нищо общо с нейното отвличане и убийство. Разказваш всичко, Травис. И казваш къде е заровена. Описваш всички възможни подробности, тъй че с малко късмет да успеят да я намерят. Ще направим записа още сега. Тук, в болницата. После го пращам по интернет в Тексас — на адвоката на Донте, на прокурора, на съдията, на полицаите, апелативните съдилища, губернатора и всички тамошни вестници и телевизионни канали, за да знаят. Всички ще разберат. По електронен път може да стане за броени минути. Следва втората част от плана. Даваш ми пръстена, аз го фотографирам и пращам снимки навсякъде, пак по интернет. Със спешен куриер ще го пратя на адвокатите на Донте и те ще разполагат с веществено доказателство. Как ти се струва, Травис? Можеш да разкажеш всичко, без да напускаш болничното легло.

Очите не се отвориха.

— Чуваш ли ме, Травис?

Тихо пъшкане.

— Аха…

— Ще се получи, Травис. Не бива да губим повече време.

— Нищо няма да излезе.

— Какво можем да загубим? Само живота на един невинен човек.

— Снощи ме нарекохте лъжец.

— Защото излъга.

— Открихте ли досието за ареста ми в Слоун?

— Открих го.

— Значи не съм излъгал.

— Да, за това каза истината. Както и за Донте Дръм.

— Благодаря. Сега ще спя.

— Недей така, Травис. Записът ще стане за по-малко от петнайсет минути. Ако искаш, мога да го направя дори сега, с мобилния ми телефон.

— От вас пак ме заболя глава, пасторе. Усещам нов пристъп. Вървете си и, моля ви, не идвайте повече.

Кийт се надигна и въздъхна дълбоко. За да няма недоразумения, Бойет повтори още веднъж на висок глас:

— Вървете си и, моля ви, не идвайте повече.

Взеха си по една порция телешка яхния и се настаниха на маса в дъното на ресторантчето. Матю извади бележник от джоба си и заговори с пълна уста.

— За случая няма подходящ параграф, но вероятно ще те обвинят във възпрепятстване на правосъдието. Не си и помисляй да водиш онзи тип в Тексас.

— Току-що говорих с нашия човек. Той…

— Нашият човек ли? Не подозирах, че вече съм в екипа.

— Той е в болница. Снощи е имал гърчове. Туморът го убива бързо. Вече няма желание да помогне. Той е изрод, психопат, вероятно е бил луд още преди туморът да завладее мозъка му.

— А защо е дошъл в църквата?

— Навярно за да се откъсне от онзи дом за няколко часа. Не, не трябваше да го казвам. Видях у този човек истински чувства, истинска вина и мимолетно желание да постъпи правилно. Дейна откри един от бившите му надзорници в Арканзас. Полицаят се разприказвал и споделил, че в затвора нашият човек е членувал в някаква банда за расово превъзходство. Естествено, Донте Дръм е чернокож и затова се съмнявам дали наистина му съчувства.

— Не ядеш — каза Матю.

— Не съм гладен. Хрумна ми друга идея.

— Недей да ходиш в Тексас. Там сигурно ще те застрелят.

— Добре, добре. Ето каква е идеята. Защо не се свържеш с адвоката на Донте Дръм? Като обикновен Божи служител аз не успях да стигна по-далеч от секретарката. Но ти си юрист, прокурор и знаеш на какъв език да им говориш.

— И какво да му кажа?

— Кажи, че имаш основания да подозираш, че истинският убиец е тук, в Топика.

Матю дъвчеше мълчаливо. После каза:

— И това е всичко? Просто така. Ни в клин, ни в ръкав звъня на онзи адвокат. Казвам каквото казвам, което не е никак много, и адвокатът получава нови муниции, за да атакува съда и да спре екзекуцията. Правилно ли те разбрах, Кийт?

— Знам, че можеш да бъдеш много по-убедителен.

— Представи си тогава другия вариант — че си имаш работа с типичен патологичен лъжец, обречен да умре. Някакъв несретник, който решава да си отиде с гръм и трясък, да си отмъсти с един последен удар срещу системата, която го е прегазила. Научава за случая в Тексас, подготвя си домашното, разбира, че тялото не е открито, и хоп — историята му е готова. Намира уебсайта, научава фактите наизуст и сега си играе с теб. Представяш ли си какво внимание ще привлече този тип? Но болестта му подлага крак. Зарежи, Кийт. Сигурно е измамник.

— Откъде е научил за случая?

— Пише го във вестниците.

— Как е намерил уебсайта?

— Чувал ли си за Гугъл?