Проклятието на инките

Уилсън побутна едно магаре настрани и застана на тясната площадка. От двете страни на вратата имаше купчини боклук, високи поне половин метър - всевъзможни отпадъци, вестници, стари консервени кутии и празни бутилки от уиски. Уилсън се вгледа в един вестник - „Ню Йорк Таймс“ от юли 1907 г., преди повече от шест месеца. Внезапно зад него нещо се раздвижи и той за миг замръзна, но се оказа, че е само някаква черна котка, която скочи покрай него и се скри на ниския балкон.

Макар че завесите на прозорците бяха спуснати, Уилсън виждаше светлината на газения фенер вътре. Между пердетата можеше да различи мъжа, седящ зад дървеното бюро. Уилсън хлопна само веднъж по вратата, завъртя очуканата медна дръжка - знаеше, че е отключено - и влезе.

Стаята беше пълна със сандъци, наредени как да е един върху друг. На бюрото имаше две пушки „Спрингфийлд“. На пода лежеше отворена кутия с блестящи патрони 30-и калибър. На единствената незаета стена бяха подпрени два мръсни дюшека. Носеше се силна неприятна миризма, вероятно от газената лампа, кацнала на ръба на един от сандъците.

- Хайръм Бингам Трети - каза Уилсън; беше го разпознал от снимките.

Мъжът зад бюрото го погледна бегло.

- А вие кой сте? - отвърна той с характерен американски акцент.

- Най-доброто нещо, което ще ви се случи някога - каза Уилсън.

- Най-доброто нещо, което ще ми се случи ли? - Хайръм Бингам внимателно остави писалката си, махна тапата на бутилка уиски и напълни малката си чаша. Обърна се отново към Уилсън, изгледа го от глава до пети и гаврътна питието на една глътка. - Доста силно твърдение.

- След време ще видите, че съм прав. - Уилсън свали шапката си, от чиято периферия продължаваше да капе дъждовна вода.

- Нека позная. - Хайръм го посочи с пръст. - Продавач на застраховки?

Уилсън поклати глава.

- Журналист?

- Пак не познахте.

Хайръм се намръщи.

- Да не би да работите за жена ми? - Той посочи вратата. - Защото, ако е така, съветвам ви да си вървите.

- Не работя за жена ви.

- Нямаше да ми е забавно, ако работехте.

В началото на трийсетте, Хайръм имаше мръсноруса коса и високи скули; Уилсън си помисли, че изглежда добре, стига да не обръщаш внимание на немарливата му външност. Беше по-слаб и хилав, отколкото беше очаквал, тежеше не повече от шейсет килограма. Носеше мръсна бяла риза - с вдигната яка - над жилетка, тънка червена вратовръзка, бежови бричове за езда с накладки от тежка канава, които предпазваха кафявите му ботуши. Тъмното му сако беше метнато на облегалката на стола. Определено не беше подреденият изследовател, когото Уилсън очакваше да види.

- Нека да опитам отново - безизразно рече Бингам и отново напълни чашата си. - Вие сте... - Той млъкна и огледа внимателно Уилсън. - От Британския музей, нали?

Уилсън седна на един сандък.

- Пак не познахте.

- Изглеждате ми доста спретнат и чистичък. Чужденец с нещо британско, предполагам, съдейки по акцента ви. - Хайръм започна да свива цигара, като сложи малко листче на лявото си бедро и взе щипка тютюн от кожената си кесия. - Минен инженер?

- Не ви бива в познаването - обяви Уилсън.

Хайръм повдигна вежда.

- Невъзможно е да работите за жена ми, сега го виждам. - Той обиграно наплюнчи с език листчето и го нави. - Тя мрази чужденци. Особено британците.

- Гарантирам ви, присъствието ми тук няма нищо общо с жена ви.

- Кой сте тогава?

- Името ми е Уилсън Даулинг.

- Бъдете така добър да ми кажете, Уилсън Даулинг, как така срещата с вас е най-доброто нещо, което ще ми се случи? - Хайръм сложи цигарата в устата си и драсна клечка кибрит.

- Дойдох да ви заведа до изгубения град Вилкапампа - каза Уилсън.

Хайръм го зяпна, напълно забравил за кибритената клечка, която бавно гореше между пръстите му.

- Вилкапампа, казвате?

- Запалете, преди да сте си изгорили пръстите - посъветва го Уилсън.

Бингам се усети, запали цигарата си и метна горящата клечка на дървения под.

- Размислих. Вие сте комедиант - каза той с иронична усмивка.

Уилсън му се усмихна в отговор.

- Не се шегувам.

- Какво можете да знаете за Вилкапампа, което вече да не знам? Аз съм най-големият експерт по инките в света. Несъмнено сте наясно с репутацията ми?

Уилсън кимна.

- Знам кой сте. Но това не променя факта, че знам къде се намира Вилкапампа - отвърна той. - А вие не знаете.

- Така ли?

- И именно затова днес е щастливият ви ден.

Хайръм помаха с пръст.

- Много сте забавен! - Той духна облаче дим. - Търся Вилкапампа вече близо четири години. Районът се стеснява и съм близо до откриването му. Всичко е само въпрос на време.

- Изобщо не сте близо - отвърна Уилсън.

- И как точно разбрахте къде се намира Вилкапампа? - поинтересува се Хайръм.

Уилсън се наведе напред, сякаш се канеше да му прошепне някаква тайна.

- Вече съм посещавал изгубения град на инките. И бих казал, че това прави мен най-големия експерт.

Хайръм отново издиша дълга струя дим.

- Срещал съм се с всеки пътешественик, бродил по тези места през последните четири години. Вие, приятелю, не сте един от гях.

- Бях тук, преди да дойдете в Перу - обясни Уилсън.