Проклятието на инките

Старецът вдигна фенера от пода, сякаш тежеше цял тон, затътри се към вратата, отключи, излезе, затвори след себе си и завъртя ключа. Ивицата светлина отслабваше, стъпките му се отдалечаваха и накрая Уилсън и Хайръм отново се озоваха в пълен мрак.

- Какво правиш, по дяволите? - изхленчи Хайръм. - Да му кажеш, че можеш да пътуваш във времето... че си негов слуга. Изгубил си си ума - изхлипа той. - Не видя ли очите му? Този човек е самото зло.

- Сега Писаро е мой господар - отвърна Уилсън в мрака. - Моята сила и способността ми за изцеление са негови. Той е причината да съм в Куско... Бог го е повелил.

53.

Куско, Перу

Хотел „Монастерио“

17:35 ч.

24 януари 2014 г.

Небето беше видимо притъмняло, докато Хелена вървеше към хотела, който се намираше само на пет минути път от Пласа де Армас. Беше напълно изтощена и едва сега си даде сметка, че не бе мигнала предишната нощ. Облаците упорито се събираха през целия следобед и в далечината се чу гръмотевица. Реши, че е най-добре да се прибере в хотела и да си почине малко, преди да се върне при фонтана на Писаро по-късно вечерта.

Когато влизаше в хотел „Монастерио“ от тясната алея, Хелена забеляза кралския герб на Испания, гравиран гордо в камъка до вратата. Навремето испанците бележели по този начин всичко, което принадлежало на краля. Внушителните кедрови врати бяха високи и подсилени с по-твърда дървесина и огромни месингови нитове. Зад тях имаше две модерни стъклени врати с емблемата на хотела върху тях.

Дъждът рукна внезапно и свирепо, докато портиерът отваряше стъклената врата. Хана вървеше десет крачки зад тях и пороят го хвана само за няколко секунди, но те бяха достатъчни да се намокри до кости.

- По тези места дъждът изобщо не се шегува! - каза той, докато влизаше и изтръскваше водата от тъмната си коса.

Хелена застана зад стъклото и се загледа в дъжда, който беше така свиреп, че по калдъръмената алея вече се бяха образували поточета. Внезапно я изпълни съжаление при мисълта, че е пропуснала възможността да види Уилсън миналата вечер. Нямаше представа какво му се е случило и къде се намира сега. Тя се обърна към пищното фоайе и погледна към двете маслени картини в естествен размер, украсяващи високите стени. От дясната ѝ страна беше великолепна Дева Мария, а от лявата - спокойната фигура на Йосиф от Назарет; и двамата бяха облечени в дълги, свободно спускащи се одежди и имаха сияен ореол около главите си.

Отвън хотел „Монастерио“ изглеждаше сравнително обикновена сграда с двуетажните си варосани стени и голи каменни основи, които със сигурност бяха дело на инките. Едва когато влезе във фоайето, Хелена осъзна, че това е величествена ренесансова постройка на три нива с огромен вътрешен двор, около който имаше широки покрити алеи на две нива с внушителни арки и каменни колони, от които се откриваше изглед към живописната и добре поддържана градина. В самия център се издигаше здрав на вид кедър, чийто ствол и зелени клони се издигаха нагоре три пъти по-високо от покрива. Портиерът видя какво е привлякло вниманието на Хелена и отбеляза, че дървото било най-старото в Куско.

Избоботи гръмотевица и стените и подът се разтресоха. Дъждовната вода се стичаше по теракотените плочки в двора като четириъгълен водопад, от който беше трудно да се види отсрещната страна.

Единствената мисъл на Хелена беше как да се свърже отново с Уилсън.

- Управителят на хотела иска да се срещне с теб - каза Чад, след като се върна от рецепцията с титаниевата карта „Американ Експрес“ на Хелена. – Желае да се извини, че сме заседнали в хотела при Мачу Пикчу.

Зад нея любезно чакаха двама униформени служители от персонала.

- Не искам да се срещам с никого - рязко отвърна Хелена. - Просто вземи ключа.

- Госпожица Каприарти е уморена - каза Чад, като се обърна към служителите. - Аз ще се настаня в съседната спалня, а господин Хана ще вземе стаята от другата страна.

- Не съм сигурен какво търсите - каза Хана на Хелена, - но знам, че ще постигнете целта си, ако положите достатъчно усилия.

- Разбери къде е бизнес центърът - отвърна Хелена.

Хана незабавно се отправи към рецепцията, а Хелена влезе в просторното лоби, което можеше да се сбърка със средновековна зала заради размерите и конструкцията си. Каменният под бе застлан с килими, вероятно от вълна на лама. Имаше множество удобни кресла и канапета, разположени по двойки едно срещу друго. В центъра имаше колониална испанска маса с десет стола. Между каменните арки бяха окачени четири кръгли свещника от ковано желязо. Над тях се виждаха голите дъски на горния етаж. В отсрещния край на помещението имаше огромна камина, която бе заредена с дърва и очакваше само драсване на клечка, за да се разпали.

На една от масите седеше някаква тийнейджърка и пиеше нещо от жълта чаша. Гледаше телевизия на айфона си - американски комедиен сериал, ако се съдеше по гласовете.

- Знаете ли къде е бизнес центърът? - попита я Хелена.

Момичето вдигна очи.