Проклятието на инките

Под дървената светлина се появи слаба оранжева светлина.

- Епископ Франсиско идва - като в транс каза Уилсън. - Приближи се.

- Трябва да се измъкнеш - замоли го Хелена.

- Не мога - отвърна Уилсън. - Приближи се.

- Господи, човек с диплома от Йейл не може да умре по такъв начин - промърмори под нос Хайръм.

Хелена пристъпи напред, но си личеше, че не вижда къде е Уилсън. Налагаше се да заобикаля различни неща, за да навлезе по-навътре в стаята. Уилсън осъзна, че в бъдещето помещението не е празно.

- Епископът е господарят - задърдори Уилсън. - Обсебен от могъщия дух на Куба на инките, от конкистадора Франсиско Писаро от Трухильо.

Оранжевата светлина се засилваше и Уилсън знаеше, че му остава съвсем малко време да обясни от какво се нуждае.

- За да видя Куба на инките с очите си, ще ми трябва помощта ти да го намеря. Ще ми помогнеш ли?

- Ще ти помогна! - отвърна Хелена, мъчейки се да прескочи някакви натрупани кутии. Светлината на фенера блесна под вратата и сега тя различи Уилсън, прикован към стената с ръце над главата. Видя и окования Хайръм Бингам. Както беше казал Уилсън, на пода лежеше гниещ труп.

В ключалката беше пъхнат ключ и механизмът се завъртя с металическо изщракване. Вратата постепенно се отвори и светлината нахлу в стаята, разкривайки още повече ужасите ѝ.

Лицето и дрехите на Уилсън бяха покрити с кръв и ясно си личеше, че е бил пребит лошо. На пода лежеше разлагащ се труп на жена с насинена разкъсана плът и отворени мъртви очи. Хелена пристъпи напред и усети как ѝ се повдига.

Хайръм се опита да се извърне от светлината, но нямаше къде да се скрие.

Епископ Франсиско се затътри в стаята и остави фенера в средата на пода. Хелена едва сега видя за първи път лицето му и по гърба ѝ пробягаха тръпки. Насочи вниманието си към настоящето и видя, че се намира в склад на хотела. Навсякъде имаше натрупани кашони с документи и други боклуци и беше трудно да си проправя път през тях.

- Хана, пази вратата и не пускай никого при мен! - извика тя, докато избутваше някакви кашони и пристъпваше навътре. Съдейки по изражението на бодигарда ѝ, беше ясно, че я мисли за напълно откачила.

Епископ Франсиско посочи.

- Виждам, че отново си се изцелил. - На изпитото му лице заигра усмивка. - Чудесна придобивка си.

Хелена най-сетне се добра до Уилсън, насочила пистолета си право към епископа.

На прага застана войник в синя униформа със златни копчета, несъмнено офицер. Дрехите му бяха вир вода. По широката периферия на шапката му още блестяха капки.

- Дръжте хората си назад - нареди епископ Франсиско. - Уилсън Даулинг е отговорен за ужасните злини на това място. Свалете оковите му, за да можем да го пречистим.

Якият офицер остана на прага, загледан в обезобразеното тяло на пода.

- Капитан Гонсалес, свалете оковите му!

Силният глас на епископа най-сетне накара войника да се размърда.

- Капитан Гонсалес! - каза Хелена. - Това е човекът, за когото ти казах! Той е! Според дон Ерависто ще убиеш най-хладнокръвно семейството му...

С ужасена и смаяна физиономия Гонсалес пристъпи в тъмницата. Тъмните му очи се присвиха към Уилсън.

- Аз те застрелях! - ядно каза той. - Трябваше да си мъртво, гнусно създание!

- Трябва да си бъдеш у дома при семейството ти - каза му Уилсън в отговор.

Капитан Гонсалес се втурна напред и заби приклада на пушката си в гърдите му, като му изкара въздуха. Хелена се опита да се намеси, но ръката ѝ с пистолета мина право през капитана, без да направи контакт. Докато Уилсън висеше безпомощен на китките си, ударите продължаваха да се сипят, този път по челото. Уилсън застена от болка, пред очите му ту притъмняваше, ту се проясняваше. За момент успя да зърне лицето на епископ Франсиско - кучият син се усмихваше.

- Достатъчно - каза най-сетне епископът. - Свалете оковите му.

Задъханият Гонсалес пъхна ключа в катинара и разкопча оковите. Почти изпаднал в безсъзнание, Уилсън се строполи на вонящия под.

- Не се съпротивлявай - увещаваше го Хелена. - Лежи. Отвън има твърде много войници, за да можеш да ги надвиеш.

Гонсалес отново удари Уилсън по главата с пушката си, после изви ръцете му зад гърба и му сложи белезници.

- Запази спокойствие - подканваше го Хелена.

- Примирявам се със съдбата си - каза Уилсън, без да помръдне. Той обърна очи към епископ Франсиско, който стоеше над него. - Каквото и да пожелаеш от мен, ще се подчиня. Ти си Великият господар, Писаро от Трухильо, освободител на Куско, маршал на...

Гонсалес го изрита в корема, както лежеше на пода.

- Млъквай, зла твар! - извика той и натика с ботуш лицето на Уилсън в мръсотията.

Епископът посочи Хайръм.

- Вземете и него.

Капитан Гонсалес удари Хайръм с приклада и го накара да увисне на китките си само с един удар. Свали оковите му, изрита го няколко пъти в корема и го закопча с белезници. После хвана Уилсън и Хайръм за китките, рязко ги дръпна да се изправят и ги помъкна към изхода.

Уилсън изплю кървава храчка в краката му.

- Когато аз стана твой господар, няма да забравя как се отнесе с мен.

Епископ Франсиско злостно потърка ръце.