Проклятието на инките

Тримата бяха извадили оръжията си - за щастие наоколо беше пусто и нямаше кой да ги види. Хелена стоеше на самия край на стълбите, дъждът се стичаше по лицето ѝ, а тя гледаше как тялото на Уилсън изчезва в далечината. Главата му така и не се подаде за глътка въздух и тя се запита дали някой куршум не го е улучил, докато е скачал в потока.

Пушките продължаваха да гърмят, облачета барутен дим се издигаха към натежалото небе. Хелена се втурна към войниците, които стояха по-нагоре и се целеха в тялото на Уилсън, което се отдалечаваше в бурята. Размаха обезумяло юмруци в опит да се намеси, да спаси някак Уилсън, но ударите ѝ минаваха през главите на войниците. В отчаянието си тя излезе пред тях да попречи на прицела им точно когато те отново стреляха.

Куршумите минаха през тялото ѝ, сякаш беше безплътна. Колкото и да се мъчеше, не можеше да стори нищо.

„Остани на всяка цена с епископа“ - спомни си тя.

Обърна се към църквата и погледна епископ Франсиско. Гръмна гръм и той гневно посочи Хайръм Бингам, който лежеше по очи на камъните.

- Вкарайте го в църквата! - извика епископът. - Това е заповед, капитане!

55.

Куско, Перу

Пласа де Армас

18:42 ч.

24 януари 1908 г.

Преди да успее да вдигне пушката си, дяволът Уилсън Даулинг прескочи хората му и чувалите и се приземи от другата страна. Скокът бе невъзможно дълъг, цели петнайсет стъпки от място, със закопчани отзад ръце! Нечовешкото изпълнение накара Гонсалес да се поколебае достатъчно дълго и Даулинг намери опора и се хвърли с главата напред в мътния поток, течащ през Пласа де Армас.

Невъзможно е да оцелее в бързеите, каза си Гонсалес. Не и със закопчани ръце.

Бурният поток беше кален и пълен с всякакви боклуци, пометени от водата, докато беше набирала инерция през града. Имаше парчета дърво, керемиди, гофрирана ламарина, малки дървета - дори една каруца профуча пред него, вече разбита от многото удари. Гонсалес беше виждал подобен потоп само веднъж, като малък. Куско се намираше в огромна котловина и когато валеше, наводненията можеха да бъдат бързи и смъртоносни.

Изтрещяха пушки.

- Не позволявайте да избяга! - извика епископ Франсиско, но докато войниците стигнат до края на стълбището, тялото на белия дявол бе отнесено далеч към булевард „Де Сол“. Нямаше как да са сигурни дали е бил улучен или не. Гонсалес си помисли дали също да не се хвърли в потока, но дори той нямаше куража да влезе в ужасната мътилка, която се движеше така бързо покрай тях.

Заповяда на хората си да тръгнат в различни посоки, като крещеше трескаво на всеки изпречил му се, включително и на войниците при картечните гнезда.

- Пратете групи за издирване! - извика той през дъжда. - Искам го жив или мъртъв!

Епископ Франсиско посочи Хайръм Бингам, който лежеше на земята с белезници, притиснал буза към калдъръма.

- Вкарайте го в църквата! - извика той.

Гонсалес свали пушката, измъчван от тревога за семейството си. Нямаше друг избор, освен да се подчини. Обърна гръб на водата, издърпа кльощавия американец на крака и го бутна между чувалите към огромния централен вход на катедралата. През цялото време си мислеше за ужасната заплаха, която така ясно му беше отправил Уилсън Даулинг, когато му каза, че е трябвало да си бъде у дома при семейството.

Гонсалес стисна разярено юмруци. „Откъде белият дявол знаеше какво си мисля?“

Епископ Франсиско отвори тежката врата и влезе в полутъмната църква.

- Войниците ви да застанат на стража отвън. Вие ще останете със затворника. Залостете веднага - нареди той и закуцука в мокрите си дрехи към пищния олтар в централния неф.

Падна на колене и вдигна поглед към изображението в цял ръст на Богородица, държаща ведрия новороден Исус в ръцете си.

Гонсалес нареди на хората си да охраняват църквата и с неохота затвори огромната врата, заглушавайки шума на бурята. Обърна се и видя, че в църквата е тъмно - горяха не повече от двайсетина свещи.

Той свали шапката си и прилежно се прекръсти. Обикновено храмът бе озарен от пламъците на хиляди свещи, но днес те бяха малко и почти всички ниши тънеха в мрак.

- Моля те, прости ми за стореното - молеше се епископът и немощният му глас отекваше към сводовете. Дланите му бяха събрани под брадичката. - Аз съм твой покорен слуга. - Изглежда хлипаше тихо, коленичил там, а по гладкия гранитен под около него се образуваше локва вода.

Гонсалес побутна Бингам навътре в огромната църква, после грубо го блъсна на пода на същото място, където монсеньор Пера беше брутално убит само единайсет дни по-рано; обезцветяването на гранита още се забелязваше.

Епископът се прекръсти.

- Вярвам в Светия Дух и в светата Католическа църква - промърмори той. - В причастието на светците, в опрощаването на греховете, във възкръсването на тялото и във вечния живот. - След дълбока въздишка той се обърна към Хайръм Бингам. - Свалете белезниците на този човек - каза епископът.

- Ще се опита да избяга! - отвърна Гонсалес.

- Няма да направи подобно нещо.

- Няма да бягам - каза Хайръм. - Честна дума. Просто ще си седя тук и ще чакам всичко това...