Проклятието на инките

- Отмъщение ли търсиш? Харесвам това у мъжа. То е мярка за убеждението му. Но чуй внимателно, Уилсън Даулинг - ако се опиташ да избягаш, ще наредя да те убият по най-болезнения начин. Ще бъдеш одран жив и ще те принудят да ядеш собственото си месо.

Уилсън и Хайръм бяха избутани по тесния коридор между войниците. Сладкият свеж въздух изпълни ноздрите на Уилсън, докато изкачваше дългото каменно стълбище. През цялото време яркото сияние на Хелена го следваше.

Тя говореше - спокойно и равно:

- Войниците са общо десет с капитан Гонсалес. Когато излезете навън, ще вали проливен дъжд. Довечера ще има наводнение; четох, че през нощта в Куско ще загинат сто двайсет и шест души. Можеш да използваш тази информация в своя полза.nfpil

Докато го бутаха по коридора, Уилсън чу шума на дъжда отвън.

- Къде съм? - прошепна той.

- Под манастира, в който живее епископът - отвърна Хелена. - На около пет минути път от Пласа де Армас. В бъдещето това място е хотел.

- Епископът ще те отведе до Куба на инките - едва чуто прошепна Уилсън. - Остани на всяка цена с него. Ако някой мъж го докосне, ще бъде обладан. Ако жена докосне Куба, ще умре.

След като изкачиха стъпалата, Уилсън беше бутнат навън на мътната светлина на централния двор. Беше огромно облекчение да усети отново пречистващия дъжд по лицето и дрехите си. Надяваше се да измие отвратителната воня на смърт, която сигурно никога нямаше да забрави.

- Къде ме водите? - извика той.

Епископ Франсиско се тътреше пред него, но не обърна внимание на въпроса му. Вървеше под проливния дъжд през вътрешния двор покрай кипариса, чиито клони се люлееха от силните и хаотични пориви на вятъра.

- Трябва да ми кажете къде отиваме - повтори Уилсън, но епископът не отговори.

На всеки няколко крачки го побутваха с приклад на пушка. Някои от побутванията бяха толкова силни, че едва пе го събаряха на земята. Войниците се отнасяха по същия начин с Хайръм и Уилсън започваше да се ядосва.

- Запази спокойствие - каза Хелена.

Епископ Франсиско поведе групата през фоайето към задната уличка. Дъждът продължаваше да се лее, когато тръгнаха нагоре по склона, като газеха водата, която се стичаше бързо по калдъръма.

Макар да беше ден, небето над тях беше черно като абанос. Облаците се виеха и образуваха странни фигури, гонени от вятъра и дъжда. Уилсън отново получи удар в гърба и с мъка успя да остане на крака. Пристъпи до Хайръм и го побутна да върви.

- Отиваме да видим един нов свят - извика оптимистично той. - Вече си имаме нов бог!

Хайръм присви очи към него. Дъждът шибаше небръснатото му лице.

- Ти си полудял - промърмори той. - Ще умрем.

Завиха на ъгъла и минаха покрай редица чували с пясък и трима войници, които стояха на стража. През свирепия дъжд Уилсън едва успя да различи, че излизат на Пласа де Армас. Отляво видя силуета на катедралата на фона на мрачното следобедно небе. От всички страни църквата бе заобиколена с чували с пясък, натрупани на височина метър и двайсет. Под стълбите укрепленията бяха отмити от кафявата река, която течеше през площада ог север на юг. Откритото пространство очевидно беше мястото, където се събираха потоците кал и боклуци от града - ревът на придошлата вода много приличаше на могъщата Урубамба.

- Остани на всяка цена с епископа - прошепна Уилсън. - Ще те намеря.

- Да не направиш някоя глупост - отвърна Хелена, поглеждайки към десетките въоръжени войници.

- Ще има и по-добри места от това да се опиташ да избягаш.

Силният дъжд така бе наситил въздуха с влага, че се дишаше трудно. Всички войници и епископ Франсиско бяха прикрили с длан носа и устата си.

Избоботи гръм.

Внезапно в мрачното небе блесна светкавица и всички трепнаха.

Като събра всичките си сили, Уилсън се хвърли с рамото напред към капитан Гонсалес и с лекота го просна на земята. Скочи във въздуха, извъртя се и изрита, улучвайки друг войник по слепоочието. Изгубилият съзнание човек полетя към други двама войници с разперени ръце и крака и всички се затъркаляха по стъпалата към буйния поток.

Трудно бе да се движи гладко със закопчани отзад ръце, но Уилсън успя да се задържи на хлъзгавия калдъръм и да прескочи падналите мъже. Затича се на зигзаг, направи още един гигантски скок и прелетя над чувалите, като се приземи на камъните от другата страна. Проехтяха изстрели. От двете страни към него полетяха куршуми. Той пое дълбоко дъх и се хвърли с главата напред в калния поток.

Хелена гледаше как Уилсън се хвърля в бързеите. Навсякъде около него се сипеха куршуми. Изстрелите бяха толкова силни, че почти я зашеметиха. В миналото и в настоящето един и същи поток течеше на юг към най-ниската част на Пласа де Армас. Хелена инстинктивно понечи също да се хвърли в реката, но Чад и Хана я задържаха. Тя се отскубна и се затича по най-долното стъпало, загледана към булевард „Де Сол“, където изтичаше калният поток.

- Не влизай във водата! - замоли се Чад.

- Ще се удавите! - извика Хана.