Проклятието на инките

- Ъъ... да. - Тя посочи. - Пресичате двора. - Акцентът ѝ беше нюйоркски. - Бизнес центърът е от другата страна и надолу по стълбите. Можете да заобиколите отстрани.

Хана се върна с брошура в ръка. Хелена посочи към двора.

- Знам къде е. Да вървим.

Шумът на дъжда бе оглушителен, а влажността едва се търпеше, когато излязоха на покритата алея. Хана вървеше до нея и се мъчеше да чете брошурата, без да изостава от Хелена.

- Пише, че хотелът бил построен върху дворец на инките. - Трябваше да повиши глас, за да бъде чут. Той се огледа и отново се зачете. - Мястото навремето се наричало Амару Кхала. - Произношението определено му създаваше проблеми. - Пише, че това била една от най-впечатляващите сгради на инките в Куско. Испанците я разрушили, за да използват камъните за други постройки.

На лъскава табела до вратата пишеше „Бизнес център“. Малката рецепция пустееше и Хелена се спусна по застланото стълбище. Коридорът бе добре осветен, подът беше покрит с килими, а по виненочервените стени висяха барокови картини на испански конкистадори на коне в бойни доспехи. Изненадващо, но подземният коридор беше доста дълъг и Хелена реши, че вече не се намират под хотела. Бизнес центърът беше отляво и представляваше просто помещение със сравнително нисък таван, а коридорът продължаваше нанякъде.

Бизнес центърът бе разделен на четири клетки, всяка с дървено бюро, кожено кресло, компютър и принтер. Помещението беше пусто, така че Хелена седна на бюрото най-далеч от вратата. Извади пистолета и го постави на масата до себе си. С едно докосване на шпацията компютърът оживя и на екрана се появи уебсайтът на хотела. Заредуваха се великолепни снимки на двора, на рецепцията и на просторните стаи и апартаменти.

Хелена отвори Гугъл, написа „24 януари 1908 Куско“ и пусна търсенето. На екрана се появиха резултатите.

На днешния ден -24 януари

Проливният дъжд поради Ел Ниньо в

района на Куско отнел живота на най-малко

126 души...

На Хелена ѝ се зави свят. Беше погледнала света на Уилсън и времето се бе оказало същото като сега, така че беше логично да се очаква, че и тук улиците ще се наводнят по-късно вечерта.

Сто двайсет и шест жертви.

„Много голям брой“ - помисли си Хелена. Тя щракна на връзката, но освен драматичното заглавие нямаше почти никаква допълнителна информация.

Написа „Времето в Куско“ в полето за търсене.

Резултатът се появи на екрана: „100% вероятност за валежи с наводнения в отделни райони“. Синоптичната карта показваше зона с ниско налягане между Андите и тихоокеанския бряг. Определено ставаше дума за Ел Ниньо.

Хелена остана загледана в екрана за известно време, после набра „Капитан Лучо Гонсалес“, но резултатите бяха свързани единствено с някакъв аржентински футболист, капитан на първодивизионен отбор. Нямаше нищо за перуански военен в Куско.

Тя продължи да опитва, като търсеше всяка връзка, за която можеше да се сети. Написа „Разпятие Куско“, но не откри нищо. „Разпятие Куско Корсел Сантияна“ - пак нищо. После въведе „Хуан Сантияна 1908“. Появиха се десетки резултати и страници във Фейсбук, но нищо свързано с името върху камъка в Мачу Пикчу. После въведе „Хуан Сантияна Мачу Пикчу“. Стотиците резултати бяха интересни:

Мачу Пикчу | Снимки

www.travelblog.org > South America >

Peru > Cusco > Machu Picchu

Мачу Пикчу.Подписите на първите двама души, открили в действителност

Мачу Пикчу, Хесус Веларде и Хуан Сантияна...

Хайръм Бингам може и да се сочеше като официален откривател на Мачу Пикчу, но се оказваше, че тези двама метиси са посетили изгубения град преди него.

Джон Хана стоеше на пост при вратата с лице към коридора и четеше съсредоточено брошурата на хотела.

Докато пишеше, на Хелена внезапно ѝ прималя. Странно усещане, сякаш се нуждаеше от храна или беше яла нещо, от което ѝ прилошаваше. Пое дълбоко дъх да се успокои, опря длани на бюрото и внезапно пред очите ѝ причерня. Връзката с миналото се задействаше.

В мрака около нея се разнасяше слабият звук на стъпки. Хелена долепи длани до лицето си, като се мъчеше да се успокои. Звукът бе характерен - подковани обувки върху каменен под, бавна, тътреща се походка - много бавна, което само засилваше ужаса, който изпитваше, докато стъпките приближаваха. Откъм входа се появи слаба оранжева светлина, която ставаше все по-ярка и по-ярка.

Потисна желанието да извика и трябваше да събере всички сили, за да се върне в настоящето и да види никелирания пистолет на масата пред себе си.

Грабна оръжието и тръгна предпазливо към вратата; видението ту я прехвърляше в миналото, ту я връщаше в настоящето.

Смушка с пръст Хана в гърдите.

- Каквото и да говоря или правя, отговаряй само ако кажа името ти. - След това остави видението да я върне в миналото и надникна зад ъгъла към приближаващата светлина.

Хана захвърли брошурата и също извади пистолета си.