Проклятието на инките

Гонсалес го зашлеви през лицето.

- Млък!

- Свалете му белезниците - повтори епископът.

Гонсалес извади връзката ключове от джоба си, пристъпи напред, пъхна един ключ в ключалката на белезниците и те паднаха с шумно тракане на пода. Гонсалес срита Бингам в гърба, от което той залитна напред и се просна до епископа.

- Трябва да се прибера при семейството си - каза капитан Гонсалес. - Водата отнесе Уилсън Даулинг към булевард, Де Сол“... в същата посока. Трябва да защитя семейството си. Усещам, че той е заплаха за тях.

Епископът го изгледа.

- Ще чакате тук с мен.

Гонсалес понечи да спори, но изведнъж откри, че не е в състояние да говори. Можеше само да стои задъхан и с разтуптяно сърце.

- Обичате много семейството си - каза епископ Франсиско. - Жена си и трите си деца. - Той направи дълга пауза. - Кое от децата обичате най-много?

Кожата на Гонсалес настръхна. Ръката му посегна към револвера на колана, но колкото и да се опитваше, не можеше да разкопчае кожения кобур и да извади оръжието.

- Кое от децата си обичате най-много? - отново попита епископът.

Коленете на капитан Гонсалес омекнаха, сякаш цялата жизнена енергия е напуснала обикновено силното му тяло.

- Обичам ги еднакво - прошепна накрая той.

- Благородно - каза епископът. - Но глупаво. - Той уморено се надигна на едно коляно, след което се изправи. - Не можете да си тръгнете. Мястото ви е тук, с мен. Жалката ви обич към семейството е в противоречие с вярата ви в Бог, в младенеца Исус и в тази могъща Църква. Знам, че искате да извадите пистолета си и да ме застреляте, но аз не съм ваш враг. Аз съм просто огледало на вярата ви. Уилсън Даулинг ще дойде тук, в тази църква, и ще се нуждая от вас, за да запазя онова, което е най-безценно на този свят.

- Нека го намеря и го доведа при вас - замоли се Гонсалес. - Правил съм го и мога да го направя отново.

Устните на епископа се изкривиха в извратена усмивка.

- Уилсън Даулинг е човек с огромна сила. С дяволска сила. Оцеля, когато го застреляхте, и се боя, че ще оцелее и в бързеите. Той ще се върне тук, в тази църква. Когато го направи, ще извадите оръжието си и ще го застреляте.

- Ако оцелее в бързеите, ще е недалеч от дома ми. - Гонсалес падна на колене и погледна нагоре към епископа. - Моля ви, пуснете ме. Умолявам ви. Моля се на Исус Христос да покажете състрадание в тези мрачни времена. Боя се за безопасността на семейството си...

- Осмелявате се да се молите! - извика епископът. - Ако ме оставите, ще предадете Бог! Ще предадете Църквата и всичко, за което се застъпва тя! Ако си тръгнете, най-лошите ви кошмари ще се сбъднат, Бог ми е свидетел. Вие сте дясната ми ръка, сам го заявихте. А аз се нуждая от дясната си ръка тук! Уилсън Даулинг идва...

Гонсалес дишаше тежко, ръцете и краката му се тресяха, докато отчаяно се опитваше да стане и да си тръгне. Но колкото и да се опитваше, не можеше да помръдне. Той събра целия си кураж и погледна епископа в очите.

- Уилсън Даулинг каза, че сте Франсиско Писаро от Трухильо. Вярно ли е, велики господарю? Духът на Писаро наистина ли е във вас?

Червеното пламъче проблесна в очите на епископа.

- Аз съм самият Господ Бог! - заяви той с гръмовен глас. Раменете му се изпънаха и той се изправи. - Ще изпълните моите заповеди, капитане! Когато Уилсън Даулинг пристигне, ще го застреляте. Ако успеете, ще защитя семейството ви. Ако се провалите, ще гледате как децата ви умират пред очите ви. - Той замълча за момент. - Погледнете ме в очите, капитане. Това, което казвам, е Божието слово. Подчинете се или очаквайте Неговото възмездие.

56.

Куско, Перу

Булевард „Де Сол“

18:44 ч.

24 януари 1908 г.

Течението завлече Уилсън към дълбокото. Ръцете му бяха закопчани отзад и не можеше да се защити от безбройните свирепи удари по друг начин, освен да остави тялото си отпуснато, за да ги поглъща. Сблъска се с поредното потопено нещо, което за момент го катапултира от кафявата тиня, но миг след това отново бе завлечен под повърхността. Не си беше поел дъх - не му се отвори възможност - и се боеше, че няма да може да оцелее още дълго в бързото течение. Беше се надявал то да стане по-бавно, но изглежда се случваше обратното - колкото по-нататък го отнасяше водата, толкова по-силно ставаше течението.

Не можеше да отвори очите си в щипещата кал и се запита дали животът му ще приключи тук. Сетивата му блокираха, когато се блъсна в поредния предмет. Беше чакал осем години да изпълни мисията си в Перу, а всичко се бе развило само за осем дни. Кубът на инките беше откраднат и лудостта бе завладяла света.

Поредица несвързани мисли премина през ума му, докато течението го въртеше и подхвърляше така, че вече дори не знаеше къде е горе и къде долу. Видя лицето на Хелена със спокойно и насърчително изражение. Беше го намерила, точно както бе обещала.