Читаем Проклятието на инките полностью

Когато каза на Акла, че е открил обезобразеното тяло на Виване в тъмницата под манастира, Уилсън очакваше тя да изгуби контрол - но Акла остана напълно спокойна и съсредоточена, сякаш знаеше, че ще си отмъсти.

В зловещия мрак Уилсън огледа стените и покрива на огромната църква с надежда да види сиянието, показващо присъствието на Хелена. Беше я помолил да остане с епископ Франсиско и предполагаше, че тя вече е вътре. Ако не беше, сиянието ѝ трябваше да се появи всеки момент. Огледа площада, като си отбеляза точната позиция на войниците и укрепленията им.

Дъждът се лееше свирепо, докато Уилсън чакаше Акла и воините ѝ да станат „един ум“, както тя го наричаше - някакъв вид транс. Накрая Акла го потупа по рамото и протегна ръка, сякаш искаше да установи физически контакт с него.

Той стисна студената ѝ длан и погледна в дълбоките ѝ махагонови очи.

- Никаква милост - каза Акла. - Ще се бием докрай.

- Аз ще отворя... вие ме покривайте. - Уилсън отново поиска да ѝ каже нещо лично, но просто не му идваха думи. Мъже и жени скоро щяха да умрат в битка и емоциите му вече бяха изключени.

Провери меча на лявото си бедро, легна на калдъръма и запълзя по корем към потока, течащ към Пласа де Армас. Използвайки цялата си сила, той се хвана здраво и внимателно отпусна полуголото си тяло в буйното течение. Боклуци и тежки предмети го заблъскаха, докато пълзеше напред метър след метър, опора след опора. Познаваше силата и непредсказуемостта на водата и трябваше да напрегне всички сили, за да се държи.

Накрая стигна северното картечно гнездо и се надигна от калната тиня като алигатор, шибан от дъжда.

Стената от чували беше точно пред него.

Уилсън извади меча от ножницата и провери остротата му. Спря за момент, за да се овладее. Трябваше да приложи всичко научено, ако иска да оцелее през следващите секунди. Бъдещето на човечеството зависеше от това дали ще влезе в тройната църква и ще намери Куба на инките.

Пое последен дълбок дъх и усети как силата му се натрупва в него. Време беше да бъде безмилостен.

За момент в съзнанието му се появи образът на Свитъците от Мъртво море в стъклените витрини в „Ентърпрайз Корпорейшън“. Негов дълг бе да успее и нямаше да спре пред нищо, за да го изпълни.

Скочи от позицията си, полетя напред, направи салто и се приземи в центъра на издигнатото гнездо. Времето сякаш забави хода си, докато мечът му разсече проливния дъжд и преряза гърлото на един войник, преди да се забие дълбоко в черепа на друг. Навсякъде се разхвърча кръв. Уилсън пусна меча и се извъртя да сграбчи третия войник за ушите и рязко да завърти главата му, счупвайки вратните прешлени.

Вдигна тежката картечница „Максим“ от триногата ѝ и я обърна към църквата. Оръжието се зареждаше от платнена лента с 500 патрона. Десетки войници вече идваха към него от почти всички посоки - умът на Писаро знаеше къде е.

Куршум избръмча покрай ухото му. Друг одраска бузата му.

От мрака полетяха стрели и се забиха в плът, когато покритите с наметала амазонки се хвърлиха в контраатака. Уилсън дръпна спусъка и отприщи истински ад от дулото. Южното картечно гнездо беше пометено, куршумите раздираха всичко пред него.

Димящи гилзи летяха във въздуха, докато Уилсън покосяваше войниците пред себе си. Навсякъде хвърчеше месо и кръв. Без да маха пръст от спусъка, той се завъртя към тримата войници, които се бяха втурнали към него с щикове напред. Огънят откъсна краката им и обезобразените им тела паднаха на мокрия калдъръм.

Амазонките се материализираха от мрака. Движенията им бяха великолепни и красиви. Във всички посоки полетяха стрели. Един войник беше улучен в окото, друг бе пронизан в корема. Когато наближиха, амазонките извадиха мечовете си и продължиха напред, посичайки всеки изпречил се на пътя им.

От гърмежите и дъжда Уилсън не можеше да чуе предсмъртните писъци, които несъмнено звучаха навсякъде около него. Трасиращи куршуми разсякоха тъмнината. От лявата му страна една амазонка бе наръгана с щик. Миг по-късно партньорката ѝ изскочи от мрака и мечът ѝ въздаде мъст.

Друга жена получи куршум в лицето.

Уилсън изскочи от гнездото с тежката картечница в ръце. Без да обръща внимание на профучаващите куршуми, той изкачи стъпалата към кедровите врати на катедралата. Войници го атакуваха от всички страни; амазонките се втурнаха да ги пресрещнат. Още една беше убита, докато защитаваше Уилсън, и кръвта ѝ плисна на земята. Уилсън изстреля унищожителен откос към един хвърлил се към него войник, после се обърна и стреля отново, убивайки друг.

Сонтане и Акла бяха от двете му страни, като опъваха лъковете си и пускаха стрела след стрела. Внушителните дървени врати вече се извисяваха пред него. Уилсън зае позиция, насочи картечницата към мястото, където предполагаше, че се намира заключващият механизъм, и дръпна спусъка.

Оранжеви пламъци забълваха от дулото и от могъщата врата се разлетяха трески.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чикатило. Явление зверя
Чикатило. Явление зверя

В середине 1980-х годов в Новочеркасске и его окрестностях происходит череда жутких убийств. Местная милиция бессильна. Они ищут опасного преступника, рецидивиста, но никто не хочет даже думать, что убийцей может быть самый обычный человек, их сосед. Удивительная способность к мимикрии делала Чикатило неотличимым от миллионов советских граждан. Он жил в обществе и удовлетворял свои изуверские сексуальные фантазии, уничтожая самое дорогое, что есть у этого общества, детей.Эта книга — история двойной жизни самого известного маньяка Советского Союза Андрея Чикатило и расследование его преступлений, которые легли в основу эксклюзивного сериала «Чикатило» в мультимедийном сервисе Okko.

Алексей Андреевич Гравицкий , Сергей Юрьевич Волков

Триллер / Биографии и Мемуары / Истории из жизни / Документальное
Тайное место
Тайное место

В дорогой частной школе для девочек на доске объявлений однажды появляется снимок улыбающегося парня из соседней мужской школы. Поверх лица мальчишки надпись из вырезанных букв: Я ЗНАЮ, КТО ЕГО УБИЛ. Крис был убит уже почти год назад, его тело нашли на идиллической лужайке школы для девочек. Как он туда попал? С кем там встречался? Кто убийца? Все эти вопросы так и остались без ответа. Пока однажды в полицейском участке не появляется девушка и не вручает детективу Стивену Морану этот снимок с надписью. Стивен уже не первый год ждет своего шанса, чтобы попасть в отдел убийств дублинской полиции. И этот шанс сам приплыл ему в руки. Вместе с Антуанеттой Конвей, записной стервой отдела убийств, он отправляется в школу Святой Килды, чтобы разобраться. Они не понимают, что окажутся в настоящем осином гнезде, где юные девочки, такие невинные и милые с виду, на самом деле опаснее самых страшных преступников. Новый детектив Таны Френч, за которой закрепилась характеристика «ирландская Донна Тартт», – это большой психологический роман, выстроенный на превосходном детективном каркасе. Это и психологическая драма, и роман взросления, и, конечно, классический детектив с замкнутым кругом подозреваемых и развивающийся в странном мире частной школы.

Михаил Шуклин , Павел Волчик , Стив Трей , Тана Френч

Фантастика / Детективы / Триллер / Фэнтези / Прочие Детективы
Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры