Проклятието на инките

Амазонките се стичаха с огромна скорост, правейки всичко по силите си да защитят Уилсън. Куршуми и стрели летяха хаотично във всички посоки. През цялото време дъждът продължаваше да се сипе свирепо от тъмното небе. Картечницата се сгорещяваше в ръцете на Уилсън. През пушека и парата той видя, че е пробил дупка в дървото.

Сонтане тъкмо опъваше лъка си, когато я улучи куршум. Ръцете и краката ѝ се стегнаха, докато отлетя назад към Уилсън и го събори. Той махна пръста си от спусъка, обърна се и видя един войник да насочва пушката си право към него. Край ухото му профуча стрела и се заби в гърдите на мъжа.

Акла дръпна Уилсън и го изправи на крака.

- Стреляй! - извика тя. Безжизненото тяло на Сонтане лежеше на калдъръма, изцъклените ѝ очи бяха отворени широко. Куршумът я беше улучил отстрани в главата и от дупката изтичаше кръв и мозък.

Всичко беше покрито с тела, кръв и вътрешности.

- Стреляй! - отново извика Акла. Уилсън дръпна спусъка и продължи да стреля по вратата. Акла изтегли меча си, като грабна и оръжието от бедрото на Сонтане. Още войници се нахвърлиха върху тях. С невероятната си ловкост Акла избягваше щиковете им и сечеше, клякаше, извърташе се и избягваше ударите.

Лентата свърши и картечницата най-сетне замлъкна. Треските още летяха във въздуха, когато Уилсън взе един чувал с пясък. Събрал всички сили, той го вдигна пред себе си и се втурна напред. Акла опря рамо в гърба му и двамата заедно се блъснаха във вратите.

Чувалът разби сцепеното дърво и Уилсън и Акла се плъзнаха по полирания гранитен под и се блъснаха в златния олтар вътре. Жените воини се втурнаха след тях, като тутакси се обърнаха да защитават входа. В църквата проехтяха изстрели, куршуми рикошираха в пода и се забиваха във вътрешните стени. Амазонките прекатуриха един олтар и го избутаха напред като барикада.

Уилсън вдигна очи и видя Богородица да се взира в него отгоре, взела Младенеца Христос в ръцете си. Гледката го остави без дъх - безметежното изражение на бялото като алабастър лице беше в пълна противоположност с касапницата и унищожението, развихрили се на това свято място.

Жените воини разсичаха с мечовете си позлатеното дърво, докато олтарът не се освободи и не падна, повличайки със себе си Богородица и Христос. Уилсън им помогна да избутат огромното дървено съоръжение. Други амазонки влетяха от дъжда миг преди олтарът да препречи входа.

- Намери Куба! - извика Акла.

Много от воините ѝ бяха лошо ранени - куршуми и щикове бяха поразили съвършената им плът, но на нито едно лице не бе изписан страх или болка. Всички бяха със спокойните изражения на опитни воини в разгара на битка.

Поликс носеше кожената торба с кристалната кутия в нея; амазонката беше цялата в кръв. Сепла беше убита и Поликс бе заела мястото ѝ.

Още куршуми влетяха в църквата, докато амазонките заемаха позиция да отбраняват импровизираната барикада. Те преглеждаха малкото си останали оръжия и стрели и ги разпределяха поравно помежду си.

Уилсън видя слабо бяло сияние в средата на коридора.

- Насам! - трескаво извика Хелена. - Епископът е там! Капитан Гонсалес се крие в горния край на стълбите при олтара. Въоръжен е. Дебне те в засада!

- Къде е Кубът на инките? - попита Уилсън.

- Близо е - отвърна Хелена. - Усещам го, но още не съм го открила.

- Трябва да го намериш, Хелена!

- Първо трябва да спреш Гонсалес! - Хелена клекна и нарисува с пръст карта на пода, за да покаже на Уилсън къде точно се крие капитанът.

- Акла, трябваш ми! - извика Уилсън.

Задъханата Хелена остави Уилсън и закрачи по пустия коридор. В църквата цареше пълен мрак и тя използваше светлината на свещите от видението си, за да вижда накъде отива. Нищо в църквата не се бе променило особено през изминалите 106 години.

Чад и Хана се оплакваха, че не виждат. Чад включи лазерния мерник на пистолета си, който поне можеше да ѝ каже на какво разстояние са преградите пред пътя ѝ.

Хелена се движеше методично по коридорите и отчаяно се мъчеше да разбере къде е изчезнал епископ Франсиско. Претърсваше сенките ниша по ниша с надеждата да го открие заедно с Куба, който със сигурност беше у него.

Приближи ризницата и надникна вътре. Епископ Франсиско стоеше в средата, с ръце зад гърба. Хайръм Бингам бе коленичил в краката му със сребърен кинжал в ръка.

Веднага щом влезе, внезапно я връхлетя гадене на вълни.

- Осмеляваш се да оскверняваш Божия дом! - изкрещя с пълно гърло свещеникът. - Осмеляваш се да водиш злите курви, наричащи се Девици на слънцето, в това най-свято място!

Уилсън се промъкна в сенките на централния неф между пейките, на които обикновено седеше хорът.

- Ти си този, който осквернява това място, Писаро. Действаш от името на Бог, но деянията ти са богохулни.

Епископът се закиска.

- Мислиш, че си ме хванал натясно! Днес ще почувстваш пълната тежест на моята мъст. Ще те накарам да платиш за безполезните действия, които предприе срещу мен. Отмъщението на Бог и на Исус Христос ще се стовари върху теб.

- Капитан Гонсалес! - извика Уилсън. - Не бива да пазите душата, обитаваща тялото на епископ Франсиско. Той не е свещеник, а убиец!