Прокрадващ се в сенките

— Как ще им помогнем, Кли-кли? — попитах аз, докато си навличах ризата.

Четирима срещу колко? С отчитане на факта, че реално двама от нас и оръжие не знаят как се държи. Или джуджето и гнома са толкова добри, че ние с гоблина изобщо не им трябваме?

— Гвардейците отстъпват, гадовете са след тях и когато минат покрай нашата врата, гърбовете им ще са открити. Точно тогава ще ги ударим.

— Вече са близо — обади се гномът, притиснал ухо към вратата.

Явно на лицето ми се беше изписало твърде скептично отношение към безумния план на гоблина, защото Кли-кли добави:

— Гарет, мисли с главата си! Нали имаш огнени болтове. Здраво ще ги треснем в гръб!

— А ти откъде знаеш, че имам? — вече измъквах обикновените болтове от арбалета и зареждах два огнени.

Поколебах се за миг, после преметнах чантата с другите заряди през рамо.

— Порових се в нещата, които твоето джудже-търговец донесе заедно с пръстена на Сталкон — без изобщо да се смути, отвърна Кли-кли.

— Още съвсем малко! — Делер се присъедини към Халас и застина пред вратата, стиснал секирата и факела в готовност.

— Господа, не бързайте да излизате — предупредих Дивите аз. — Да не пострадате от моите болтове.

— Магия — направи презрителна гримаса гномът.

— Не ми се прави на много умен — изтърси Делер. — Както кажете, майстор Гарет. А ако този умник направи нещо, ще му откъсна брадата!

— Къси са ти ръцете — парира гномът. — Сега ще ти тресна една мотика!

— Ох, ще се разберем с тебе, мотикаджия такъв — Делер свирепо присви очи. — Такъв стол ще ти стоваря само! Хукнеш ли напред, ще се изпържиш! Помни ми думата!

— Делер одеве разби главата на един от ония със стол — гордо каза шутът, сякаш заслугата беше негова, а не на джуджето. — Ние тъкмо си празнувахме, когато те се появиха и развалиха целия празник. Гадове!

Какво са си празнували не успях да попитам, защото гномът ревна:

— Сега!

После разтвори широко вратата и заедно с джуджето изскочиха в коридора. Ние с Кли-кли веднага ги последвахме. Успях да прошепна кратка молитва да нямам близка среща с острието на нечий меч.

Гвардейците се биеха отчаяно, но отстъпваха. Изтласкваха ги към двадесет и пет души в абсолютно същите сиво-сини униформи, но с бели ленти на ръкавите. За щастие коридорът беше доста тесен, така че гвардейците криво-ляво успяваха да удържат нападателите, които не можеха да се възползват от по-големия си брой. В допълнение копията в ръцете на малобройните привърженици на краля даваха леко предимство над врага. Нападателите се придвижваха в две редици. Задната не участваше в боя. Воините просто крачеха след другите. Гърбовете им се оказаха незащитени…

От това трябваше да се възползваме колкото се може по-бързо, за да помогнем на гвардейците. Преданите на краля, както мнозина наричаха сиво-сините, с последни сили удържаха натиска на противника.

— Какво чакаш?! — извика Кли-кли, възбудено размахвайки брадвата, като едва не удари в главата нетърпеливо тъпчещия на място гном. — Стреляй!

Щрак! И огнената ивица разсече коридора.

Болтът попадна в тълпата настъпващи към гвардейците заговорници и се взриви. Гръм, трясък, някой изкрещя от ужас и болка. Най-малко петима убийци се отправиха в мрака. От човека, когото улучих, останаха само въглени.

Но трябва да се отдаде дължимото на нападателите — бързо се ориентираха какво се случва и седем от тях се отделиха от групата, продължаваща битката с обнадеждените гвардейци. Момчетата нямаше да отстъпват повече и щяха да се сражават до смърт.

В същото време към нас настъпваха седем души.

Ръмжейки, гномът се втурна срещу тичащите към нас воини, но Делер хвърли факела в бягащите, а с освободената ръка успя да сграбчи Халас за брадата и рязко да го дръпне надолу. Халас изрева и падна на пода. Делер и Кли-кли го последваха, знаейки какво следва.

Стрелях втори път, целейки се в якия младеж, носещ се към мен с бодрите подскоци на пощурял от радост шопар.

Още веднъж грохотът на освободения от магическия капан огън се стовари в ушите ми, а горещите езици облизаха лицето ми. Този път всичко се случи много по-близо и аз като по чудо не пострадах от огъня.

Младежът, както и следваше да се очаква, се разпадна на две, а на други двама, бягащи от двете му страни, крйниците им бяха откъснати. Останалите замаяно тресяха глави, търкаха очи и крещяха вкупом. Особено човекът, на когото косите му бяха изгорели, а сега огънят бързо обхващаше дрехите му.

Халас каза нещо в смисъл да имаме търпение и че той после ще се добере до животното, посмяло да го хване за брадата, а след това започна да коси с мотиката още неотърсилите се от последствията от изстрела врагове. Делер реши да не оставя цялото забавление само за гнома, вдигна факлата от пода и секирата му запя в унисон с бойната мотика на гнома. Един от противниците се опита да разсече джуджето с меча си отгоре надолу, но рижия Делер се гмурна под падащото острие и отряза двата крака на напористия нападател. Последният рухна на пода, но там безмилостно го довърши гномът, стоварвайки мотиката си върху главата му.