Прокрадващ се в сенките

От редиците на привържениците на Неназовимия долетя ответно предложение, съветващо краля какво да направи със своя най-справедлив съд и къде може да го навре. Хората бяха извършили най-малко три престъпления срещу короната, така че нямаха никакви основания да разчитат на кралската милост. При всички случаи можеха да се считат за покойници.

Маркауз леко кимна и се раздаде дружен звън на тетиви. Осем болта просто минаха през незащитените от ризници хора. Три от болтовете, след като поразиха своите цели, продължиха и убиха стоящите зад тях. Капитанът на гвардията нямаше намерение да рискува хората си. По-лесно е да разстреляш враговете си отдалеч.

— Презареди! — раздаде се заповедта на Вартек.

Гвардейците опряха арбалети в земята, поставиха крак на специалната стъпенка и яростно започнаха да въртят механизма, отговарящ за натягането на тетивата. Да… Това не ти е моята играчка, тук нещата бяха по-сериозни.

Докато гвардейците подготвяха арбалетите си за нов изстрел, от редиците на враговете ни излезе човек. Той мълчаливо вдигна ръце нагоре, после бавно започна да се върти и едновременно с това да се клати насам-натам, сякаш беше дърво, борещо се с поривите на есенния вятър. Правеше абсолютно същото като шамана в кралската градина, преди да го изпепели мълнията на маг от Ордена.

Осъзнах, че всички тук ще имаме голям проблем и ако не предприемем нещо в следващите няколко секунди, върху гърбовете ни ще се стовари оргското шаманство.

— Алистан! — закрещях аз. — Алистан, той е шаман!

Арбалетчиците тъкмо бяха приключили с натягането на тетивите и сега слагаха болтовете, но закъсняваха. Безнадеждно закъсняваха.

Стрелях. Първо единия болт, после и другия. И пропуснах. Или ръцете ми прекалено трепереха, или смъртта този път беше решила да заобиколи шамана, но болтовете минаха покрай него, само втория едва-едва докосна сиво-синия гвардейски мундир.

Всички нас ни спаси един от гвардейците на Изми, хвърляйки копие в шамана. Дали шаманът беше глупак, или недоучен, но той дори не успя да постави преграда пред себе си. Тежкото оръжие се стрелна като лястовица през цялата зала и с мляскащ звук се заби в корема на магьосника, отхвърляйки го обратно в групата последователи на Неназовимия.

И тогава се случи. Не разбрах защо започна да действа точно сега — дали го беше ядосала смъртта на шамана, дали е бил под контрола на магьосника или дали просто му беше писнало да чака. Но залата се огласи от яростен рев, и като разблъска последните оцелели нападатели, пред очите ни се появи този, който до преди малко се криеше под купчината парцали, или по-скоро под смъкнатата отнякъде от стените на двореца черна драперия.

— Огр! — закрещяха гвардейците.

В гласовете им звучеше неприкрит ужас.

Гледах съществото, което досега бях виждал единствено на картинка, с опулени очи. Тези негодници бяха успели да вмъкнат в двореца истински жив огр! Това племе не беше стъпвало в земите на Валиостр в продължение на няколко хиляди години! Въпреки че в Рачешкото херцогство имаше няколко кораба, напълно способни да рискуват и да пренесат тази твар на наша земя през Морето на бурите, заобикаляйки по този начин Самотния великан.

Неосведомените трудно биха повярвали, че огрите се явяват роднини на орки и елфи. Високи два и половина ярда, със синьо-черна ахатова кожа, с муцуна, където приликата с елфи и орки се заключаваше само в черните устни, с огромни глиги, стърчащи от долната устна, и пепелносива коса. Малки черни зеници, почти сливащи се с ириса на фона на синята очна ябълка, свинска зурла и огромни заострени уши, всяко с размера на голяма чиния. Мощно, почти квадратно тяло, покрито единствено с кожа на бяла мечка, под която играеха стоманени мускули. Врат огрът изобщо нямаше, изглеждаше, сякаш главата започва направо от раменете. Като добавка към всички неприятности в ръката си чудовището стискаше масивна брадва. При добро желание от негова страна, назъбеното й острие без проблем щеше да разруши колоните, крепящи фасадата на Кралската библиотека. Не се шегувам.

— Всички назад! — изрева Медения. — До стените! Арбалетчици, действайте!

Гвардейците дружно отскочиха към стените или отстъпиха в коридорите. Арбалетчиците изстреляха поредния залп. По закона за всемирната гадост улучи само един. Болтът се вряза в горната дясна част на гърдите на огра, принуждавайки го да направи неволна крачка назад и… И всъщност нямаше нищо друго. Това беше целият ефект. Според слуховете тези същества имаха две сърца и за да си свършиш работата, трябва да ги улучиш и двете. Да не говорим, че болтът може и да не е засегнал никакви жизненоважни органи.

— Мармот, отдясно! Гръмогласен, мини в гръб! Сега ще го счупим този орех! — Медения вече крачеше към огра, развъртайки над главата си страшния огр-шач37.

Веригата, свързваща дръжката с горната част на оръжието, гневно свистеше.