Прокрадващ се в сенките

Мармота и Гръмогласния вече обхождаха огра, стиснали с две ръце огромни мечове. Огрът изръмжа, рязко се извърна и стовари брадвата си върху Гръмогласния. Последният отскочи настрани и брадвата удари в пода, разбивайки изящните плочки. Във всички посоки се разлетяха дребни парченца.

Мармота се възползва от разсейването на огра и като подскочи към него, му нанесе удар в крака. Дори не точно удар, просто небрежно го клъцна, прерязвайки сухожилието зад коляното. Огрът изнесе дръжката на брадвата назад, мушкайки Мармота в гърдите, и последният отлетя на няколко ярда, плъзгайки се по гръб по хлъзгавия под.

— Штихс! — изруга Халас, здраво стиснал мотиката, но не бързаше да се включи в битката. Да се включи сега означаваше да попречи на своите хора.

— Котка, помогни му — заповяда Чичото и дебелакът се претърколи напред, заставайки пред опитващия да се изправи Мармот, за да го предпази от евентуална опасност.

В същото време оцелелите врагове се опомниха. Осъзнавайки, че докато всички са заети с огра, на тях им се предоставя последен шанс да се измъкнат, мерзавците започнаха да се придвижват към коридора, до който бяха хората на Изми. Ако войниците на Алистан не се бяха втурнали да им попречат, без да обръщат внимание на опасността да привлекат вниманието на огра, копелетата щяха да се измъкнат.

В залата се завърза бой. Арбалетчиците стреляха отново, основателно предполагайки, че Дивите и сами ще се справят с огра, а техните болтове няма да са излишни на биещите се колеги-гвардейци. Осем натрапника паднаха, пронизани от болтовете. Останалите без работа Диви също се притекоха на помощ на гвардейците. В коридора останахме само аз и шутът.

— Гарет, не се пъхай там, и без теб ще се справят — подсказа ми прекрасна идея Кли-кли.

Така и направих, като предпочетох да наблюдавам схватката отдалеч.

Междувременно огрът се разгорещи не на шега. Пред него имаше само една цел — проклетия русокос мъж, въртящ над главата си тежкия огролом. Огрът накуцваше с десния крак и размахваше като вятърна мелница брадвата пред себе си, надявайки се да закачи Медения. Медения, с две глави по-нисък от огра, изчакваше подходящ момент, отстъпвайки постепенно — добре, че залата беше голяма и огрът не успяваше да притисне Дивия към стената.

И Медения дочака. Забравеният от всички Гръмогласен подскочи отзад към огра и с крива усмивка на лице порази с меча и другия му крак. Огрът падна на колене и изненадано се извъртя. Гръмогласния вече беше отскочил на безопасно разстояние и с интерес наблюдаваше как огроломът, извършвайки последния си полет, с хрущящ звук пробива главата на обърналия гръб на Медения огр. Създанието се свлече на пода и замря.

— Страхотно! — Гръмогласния пристъпи към огра и го ритна.

— Пфу-у — издиша Медения и изтри с ръкав потта от челото си. — Докато свалиш една гадина, половин живот губиш!

— Да вървим да помогнем на другите — Гръмогласния се почеса по носа.

— Какво да помагаме? — приближи към тях държащият се за гърдите Мармот. — Всичко приключи.

Наистина, всичко беше приключило. И последният нападател беше напуснал нашия свят, а гвардейците уморено седяха на пода. Не бяха успели да заловят жив нито един поддръжник на Неназовимия, всички бяха предпочели да загинат в битка.

— Гарет, да вървим! — шутът се промъкна покрай войниците и се качи на тялото на огра. — Ах, ти!

— Ето ти „ах, ти“! — изплю се Фенерджията, този път не беше с огромния биргризен и се беше наложило да се сражава с обикновен меч. — Сякаш не ми стига да се бия с огри в Безлюдните земи!

— Хей! Хей! — запротестира Арнх. — Мрънкането е любимо занимание на Гръмогласния, не твое!

Постепенно около тялото на огра започнаха да се събират гвардейци. Те шокирано мълчаха, разглеждайки трупа на чудовището.

— Ама че е голям! — с нотка на възхищение в гласа каза гоблинът, измервайки тялото на огра с малките си крачки.

— Слез от него, Кли-кли — Алистан Маркауз беше свалил шлема и сега навъсено гледаше гоблина. — Всъщност какво изобщо правиш тук?

— Воювам — и в потвърждение на думите си шутът размаха кинжала. — Заедно с Гарет. Ето, принцът ще потвърди.

— Трябва да се провери всяка стая и всеки коридор. Може да има оцелели — вместо потвърждение каза принцът.

— Веднага ще се разпоредя — кимна Алистан.

Стараех се да не съм в първите редици и ако може, да се измъкна колкото се може по-незабязано, но да се връщам сам в спалнята се боях. Ами ако изведнъж се натъкна на някой? И общо взето нямаше значение на кого, на оцелели нападатели или на ревностни гвардейци, готови на момента да нанижат на копие всеки. Просто така, за бройката. И после да уточняват враг ли съм или приятел.

— Хайде, Гарет, да вървим, тук не ни ценят — приближи се Кли-кли.

— И къде отиваме?

— Ами например да пийнем нещо!

— А, не! Сутринта ще тръгвам на път и смятам да поспя.

— Уф, винаги си толкова скучен! — разстрои се гоблинът, но въпреки това тръгна с мен да ме придружи към вратата.

Към нас се присъединиха Делер и Халас. Делер смяташе да потърси любимата си шапка, загубена в разгара на боя, а джуджето — да прави компания на Кли-кли в пиенето.