Джуджето със съжаление погледна към дванайсетте счупени диамантени резци. Е, в крайна сметка парите, които му плати елфът, щяха да стигнат за няколкостотин точно такива, ако не и по-добри резци.
Оставаше последното, най-бързото и най-сложното — да даде живот и памет на творението си. Фрахел стана, отвори старата книга и протегна ръка над спящия ключ.
По вратата на работилницата се разнесе вежливо почукване. Джуджето изруга ядосано. Сигурно елфът се беше домъкнал! Прекалено рано! Е, нямаше значение дали е принцът или някой друг, ще му се наложи да почака, докато Фрахел довърши необходимото.
— Изчакайте, уважаеми! — извика Фрахел. — Още не съм свършил!
Отново се раздаде учтиво почукване.
— Влезте! — Фрахел се приготви да каже какво мисли за безочието на елфа.
Вратата се отвори и в работилницата влезе човек. Думите застинаха в устата на Фрахел. Гости определено не очакваше.
— Майстор Фрахел? — попита човекът, оглеждайки внимателно работилницата.
— А кой пита? — не много любезно отвърна джуджето.
— О! Позволете ми да се представя, казвам се Суовик.
— Суовик? — джуджето изобщо не се съмняваше, че този Суовик си има титла.
Най-малкото защото на камизолата му беше извезан златен славей. Като че ли такъв герб имаше във Валиостр, някъде на границата между Заграбия и Пограничното кралство.
— О! Не се обременявайте, майсторе! Просто Суовик и точка — размаха ръце човекът.
Просто Суовик беше някъде под петдесет, висок, слаб като вейка, със сиви бакенбарди и добре оформена прошарена брадичка. Мустаци нямаше. Кафявите очи гледаха джуджето с дружелюбна насмешка.
— И какво желаете? — стараейки се да скрие раздразнението си, попита Фрахел.
Не искаше да бъде груб, човекът можеше да се окаже бъдещ клиент.
— О! — Фрахел вече зпочваше да го дразни постоянното окане на неканения гост. — Бих искал да купя нещо. По-точно не аз, а този, който ме изпрати. Моят Господар…
— Прощавайте — прекъсна го Фрахел и разпери ръце, — но тук не е магазин. Нямам нищо за продаване! Аз изпълнявам частни и много добре платени поръчки. Ако трябва да си купите нещо, обърнете се към майстор Смерхел, две нива по-нагоре, триста двадесет и втора галерия.
Фрахел обърна гръб на Суовик, давайки му да разбере, че разговорът е приключен.
— О! Разбрахте ме погрешно, почтени майсторе! — човекът изобщо нямаше намерение да напуска работилницата.
Той съвсем безцеремонно пристъпи към стола и седна, кръстосвайки крака.
— Моят Господар иска да купи вещ, сътворена от вашите ръце.
— И какво точно иска да купи от мен? — с явен сарказъм попита джуджето, слагайки ръце на кръста.
Учтивостта си е учтивост, но точно този човек щеше да изхвърли с удоволствие от работилницата си.
— Ето това нещо! — Суовик се надигна от стола и посочи с пръст към искрящия ключ.
За миг джуджето загуби дар слово.
— Да не сте се побъркали, уважаеми?! Елфийски ключ? Той е поръчан от друг клиент, не е за вашия господар! А и защо му е на него?
— М-м-м… моят Господар е човек… — на думата „човек“ Суовик леко се поколеба, — човек с определен вкус. Нека просто да кажем така. Той е колекционер и този невероятен ключ великолепно ще допълни невероятната му колекция.
— Не! — отсече джуджето. — Освен това не разполагате с достатъчно пари, за да купите ключа, а и няма да наруша думата си.
— О! Относно парите не се притеснявайте, майстор Фрахел!
Суовик стана от стола и като пристъпи към масата, на която ключът очакваше последния щрих на майстора, започна да вади камъни от чантата си.
Зъбите на Фрахел изтракаха, а очите му заприличаха на огромни чинии. Човекът сложи на масата драконова сълза — камък, неотстъпващ по нищо на донесения от елфа. След това още един. И още. И още.
— Моят Господар е много щедър, няма да съжалявате — усмихна се Суовик.
Джуджето мълчеше и не откъсваше поглед от камъните, очаквайки всеки момент да изчезнат. Това беше просто невъзможно! Пред него лежеше количество, равно на това, което джуджета и гноми бяха изкопали за последните хиляда години!
Без да дочака отговор, Суовик сложи на масата още два камъка, последният беше просто огромен.
— Съгласете се, любезни майсторе, такава цена си заслужава да се замислите. Нека вашият клиент изчака още седмица, ще направите друг ключ, вече имате достатъчно материал.
— Но ключът все още не е готов, а и още не е надарен с живот! — джуджето убеждаваше сам себе си.
— За това не се притеснявайте, аз лично ще се погрижа и ще му вдъхна живот.
— Човешката магия тук няма да помогне — поклати глава джуджето.
— Освен човешката има и друга магия — усмихна се човекът.
— Друга магия? — Фрахел подозрително присви очи. — Другите са магията на камъка на моя народ и шаманството. Магията на гноми и джуджета не е подходяща за хора, а от шаманството вашето племе може да изучава единствено това на огрите…
— И какво, ако е така? — Суовик сви рамене.
— Кой си ти? — изсъска джуджето, шарейки с поглед из работилницата за нещо по-тежко.
— Толкова ли е важно? Имаме ли сделка? — Суовик посегна към ключа.
— Не — с усилие отсече джуджето. — Вземай си нещата и изчезвай!
— Това последната ти дума ли е?
— Да!