Прокрадващ се в сенките

Когато с Мармота и Делер домъкнахме до разпаления огън остатъците от дървата, които не бяхме успели да довлечем при първия курс, котлето вече весело къкреше и Халас, почти потопил брадата си в него, го разбъркваше с дървена лъжица. Неизменната торба, станала вече нещо обичайно от началото на пътуването ни, висеше на гърба на гнома. Изглежда Халас дори спеше с нея, поставяйки редом и бойната си мотика, за да се чувства по-спокоен. Първите два дни Делер всячески се опитваше да узнае съдържанието на чантата, но после се отказа. И сега само понякога презрително изсумтяваше, когато гномската торба попадаше пред очите му.

Кли-кли като примерен помощник-готвач (да готвят се редуваха през ден Халас и Чичо), подаваше храната на гнома. Халас с жест на професионален кралски готвач изсипваше всичко в котлето. В резултат на този подход към приготовлението на храната се получаваше нещо ужасно на вид, но напълно питателно и вкусно.

— Пак ли тази ужасия готвиш? — Делер сбърчи нос и хвърли клоните на земята.

— Като не искаш — не яж! — отсече гномът, пускайки луковица в кипящото котле.

Халас не обичаше да подлагат на съмнение таланта му на готвач.

— Стига, Делер — помирително каза Медения. — Какво се заяждаш?

— От неговата храна цяла нощ тичам в храстите! Нека по-добре Чича да готви!

Делер кой знае защо променяше името на Чичо по маниера на жителите на Загория, но десятникът като че ли нямаше нищо против.

— Чичо ще готви утре — подигравателно каза Халас, разбърквайки котлето. — А колкото до храстите, това за вас, джуджетата, е много полезно. Отървавате се от едно вредно нещо, с което вашата раса разполага в изобилие.

— За какво вредно нещо говориш, мотичник нещастен? — слагайки ръце на кръста, попита Делер.

— За онова, което започва с „л“ и завършва на „о“. В средата са буквите „а“, „й“ и „н“. — Халас не вдигаше поглед от врящото котле, сякаш изобщо не беше казал нещо обидно.

Делер започна да свива пръстите на дясната ръка и да мърда с устни в опит да схване какво има предвид гнома.

Кли-кли веднага разбра за какво говори Делер и доволно се ухили в очакване на вселенската битка. На Мармота също не му отне много време да се досети, но за разлика от шута грабна Непобедимия и тръгна да помага на Гръмогласния, Арнх и Фенерджията да нахранят конете. Медения незабелязано се премести така, че в случай на нужда бързо да застане между джуджето и гнома.

— Лайно — озадачено промърмори Делер, взирайки се в собствените си пръсти, сякаш те от самосебе си се бяха свили в неприличен жест. — Лайно. Лайно?! Казваш, че в джуджетата има твърде много лайна?!

Делер се хвърли към Халас, но на пътя му израсна масивната фигура на Медения.

— Лайно?! Ах ти, малка брадата въшка! — джуджето се опита да заобиколи воина отдясно, но Медения някак небрежно отново му прегради пътя.

— Ела тук да видим колко лайна има в твоята раса! — опитът да заобиколи гигантския Див отляво също не доведе до успех.

Халас невъзмутимо разбъркваше полевата каша и се усмихваше в брадата си.

— Малко ви бихме на Полето на плевелите! Пусни ме най-сетне, Медения!

— Успокой се, Делер — на виковете се приближи Чичо. — Не стига, че Котката и елфа още не са се върнали, ами и ти тук започваш свада!

— Аз ли започвам?! — възмути се джуджето и гневно смъкна шапката си — точно копие на котлето, което в момента къкреше на огъня, само че с по-тясна периферия. — Тази… Тази рожба на земните недра каза, че в джуджетата имало твърде много лайна!

— А ти го наплюй — даде му идея Медения.

— Как така да го наплюя? — изненада се от подобно предложение Делер.

— С кеф — абсолютно сериозно отвърна Чичо.

Джуджето помисли за момент и се изплю. За щастие плюнката не попадна нито в котлето, а още по-малко в Халас, иначе сбиването беше сигурно.

— Готви малко по-нормално! — обърна се към Халас поохладеното джудже. — И не си пъхай брадата в котлето! Само тя липсва там!

Оставяйки последната дума за себе си, джуджето се отправи в посоката, в която преди това изчезна Мармота.

Тази нощ Алистан за пръв път постави часови. Първи застъпиха Арнх и Змиорката, след три часа трябваше да ги сменят Чичо и Медения. На следващата нощ други щяха да си губят времето. Само четирима избягнаха съмнителното удоволствие да стоят на пост: Маркауз, Миралисса, Кли-кли и аз. Не мога да кажа, че бях много разочарован. Всички бяха наясно, че не бива да възлагат войнишки отговорности на крадец.

Но Кли-кли се ядоса и каза, че независимо от някои настроени против гоблина личности, той смята да изпълни своя дълг като часови. Естествено, не точно днес, а някоя следваща нощ, може би по време на дежурството на Делер и Халас. Гномът и джуджето, които вече бяха успели да се сдобрят и кротко си хапваха от една съдинка, с радост се съгласиха с компанията на гоблина.

Същата вечер за пръв път видях Ел да поставя лъка до себе си заедно с две стрели, забити в земята.