Прокрадващ се в сенките

— Някой ще ми обясни ли какво става тук?! — милорд Алистан все пак не издържа.

— Кой би ми обяснил на мен — с раздразнение подхвърли Миралисса и потръпна сякаш от студ. — Всичко вървеше както обикновено. Стандартна процедура по настройка на ключ — нея може да я изпълни всеки третокурсник, без почти да си има понятие от шаманство. Всичко беше наред, а после ключът пламна в пурпурно и аз загубих контакт с Гарет. Съзнанието го отнесе толкова далече, че ние с огромни усилия го върнахме обратно. По-точно, той сам някак си се върна, всички наши усилия се оказаха безуспешни. Нищо не разбирам!

Ключът светнал в пурпурно? Имаше нещо такова в един от сънищата ми. Някакъв човек… Сулик? Суоник? Не помня вече. Направи нещо с точно такъв, като този, ключ. Нещо не особено добро. Още един господарски лакей, със сигурност.

— Гарет, спомняш ли си нещо? — попита Еграсса.

— Хм, спомням си — казах бавно.

— Не хъмкай! Какво си спомняш, крадецо? — Алистан още беше ядосан.

— Сънища, хиляди сънища.

— Какви сънища?

— Бяха толкова много за това време!

— Какво време, Гарет? — лошо се намръщи Еграсса. — От момента, в който седна на леглото, до събуждането ти минаха не повече от две минути!

Останах да лежа с отворена уста. По моите сметки, докато гледах сънищата, беше минала цяла вечност.

— Всичко е заради вашия ключ, сами трябваше да си го правите, а не да пращате принца при джуджетата! — обвиняващо казах аз.

— Откъде знаеш, че принц е поръчал ключа? — очите на Миралисса се разшириха от изненада.

— От сънищата, предполагам… — казах след кратък размисъл. — Дори името на принца си спомням — Елодсса.

— Елодсса Разрушителят на закони — кимна Ел, потвърждавайки, че не лъжа. — Имало такъв владетел от дома на Черния пламък. Много отдавна, преди повече от хиляда години. Но не знаех, че той е поръчал ключа.

— Всъщност не го е поръчал той — наруших забраната на Миралисса и седнах на леглото. — Баща му го поръчал. Дори не баща му, а всички елфи. И тъмни, и светли, и изпратили този Елодсса при джуджетата. Там се случило всичко това.

— Какво е това всичко?

— Не ми обръщайте внимание — махнах с ръка. — Това е само един от многото сънища.

— Сънищата имат такова свойство — да показват миналото. Или бъдещето. Напълно е възможно да си успял да видиш, без дори да разбереш, страница от миналото.

Наложи се да им разкажа накратко този сън.

— Излиза, — завърших аз — че ако се основаваме на моя сън, с ключа са направили нещо и той не работи както трябва.

— Но преди с него всичко е било наред! — възрази Алистан.

— Преди ние и за Господаря нищо не бяхме чували — възрази му Ел. — Ето че в ключа нещо се е събудило и той едва не погълна Гарет.

— Добре! — в раздразнението си Миралисса щракна с пръсти. — От всички тези разговори полза няма! Ще продължим да правим това, което правехме през цялото време. Още повече, че ключът запомни Гарет.

— Аз, прощавайте, ще тръгвам. Естествено, ако от ваша страна няма никакви възражения — станах от леглото и тръгнах към вратата.

— Не забравяй ключа.

— За какъв мрак ми е нужен сега този ключ? — запротестирах аз.

Нямах намерение да нося в пазвата си ключ, който по всяко време може да се превърне в отровна змия.

— Гарет, ти нали не правиш Вастарска сделка? — произнесе Маркауз. — Какво се пазариш? Вземай проклетия ключ.

— Не, нека да е още малко в мен — неочаквано ме подкрепи Миралисса. — Ще го проверя още веднъж. Трябва да се уверя, че е напълно безопасен.

Чудесно! Оставих замислените елфи и недоволния граф Плъх.

По пътя към стаята си се натъкнах на навъсения Котка.

— Виждал ли си Алистан? — подхвърли в движение.

— Беше при Миралисса.

Котката кимна и тръгна по коридора към стаята на елфийката.

— Къде се мотаеш? — с тези думи ме посрещна шутът, когато влязох в стаята.

Фенерджията още го нямаше и Кли-кли си беше постелил на пода между двете легла.

— Ти да не обичаш да спиш на твърдо? — попитах, игнорирайки въпроса на гоблина.

— И на теб ти го препоръчвам, полезно е за здравето — отвърна шутът, докато наместваше възглавницата.

— Благодаря, но ще се схвана — и аз започнах да тъпча в ушите си памучните тапи, които бях взел от грижовната жена на собственика.

— Това пък за какво е? — подозрително присви очи Кли-кли.

— Без тях не мога да заспя — неволно пуснах една крива усмивка и гоблинът спря да пита, приемайки тапите за някаква моя ексцентричност.

След няколко нощи под открито небе леглото ми се стори като дар от боговете. Тази нощ спах като бебе.

Както и следваше да се очаква, на следващата сутрин Кли-кли беше намръщен и мълчалив. Цупеше се на целия свят, но основно на Фенерджията и кой знае защо — на мен. И до момента, когато слънцето изгря и малко размекна настроението му, Кли-кли отказваше да говори с мен и само сърдито сумтеше в отговор на жалките ми опити да изгладя отношенията. Явно беше много разстроен, че не го предупредих за нощното хъркане на Мумр.

Нито Миралисса, нито Алистан споменаха за ключа тази сутрин и само ни подканваха да бързаме с намерението да тръгнем колкото се може по-бързо.