Прокрадващ се в сенките

Бавно взех от скривалището чантата с магическите играчки и златото, получено от краля. Обикновено нямах този глупав навик — да държа парите си накуп, при това у дома. По-добре да ги дам на сигурни хора, така че златото да работи за мен. Например в банката на гномите. Там парите винаги са под закрилата на капани, ключалки, магии и разярени мотичници11. Но не и в този случай, тези двеста кралски жълтици ми трябваха днес.

— Къде е каретата?

— Ъ-ъ-ъ… — ученикът кой знае защо се смути, — пеша съм.

— Прекрасно! Кажи ми тогава, ученико, как така си се добрал жив до мен през целия Пристанищен град? Тук такива наивни като теб ги пускат да плуват под кея. А може да не си лъгал, че ще изкъртиш вратата и можеш да пускаш огнени топки?

Ученикът още повече се смути и се изчерви.

— Е — запъна се младежът, — малко.

— Добре, води ме — въздъхнах аз.

Идея си нямах защо изобщо Арцивус го беше взел за ученик.

Напускайки завинаги дома си, аз все пак не се сдържах и се огледах. Както и предполагах, над вратата нямаше табела, че тук живее Гарет.

Пладне. Централната улица на Пристанищния град беше пълна с народ. Кого ли нямаше тук! Като се започне от мотаещи се безработни и се завърши с търговци на всякакви боклуци. Срещаха се и нехора. Доралисец близо до старата и изкривена от тежестта на времето бакалия се беше сбил с минаващото покрай него и озъртащо се джудже. Те яростно се налагаха с юмруци и бълваха проклятия на собствените си езици. Около биещите се се беше събрала доста голяма тълпа, която ги окуражаваше и дори им даваше съвети как по-добре да разкървавят носа на противника си. Веднага отнякъде се появиха букмейкъри и започнаха да приемат залози. Залагаха три към едно, че джуджето ще победи козела. Няколко стражи стояха наблизо, подпрени на алебардите си, и не бързаха да прекратят сбиването. Явно някой от тях вече беше заложил пари в това малко шоу. По мое скромно мнение нискораслият плешив жител на подземията губеше. Забелязах един възрастен джебчия и двамата му ученици, които под негов контрол практикуваха направо в тълпата, в полеви условия, така да се каже, като режеха кесиите на зяпачите. Учителят-джебчия явно усети погледа ми, погледна ме, напрегна се, но осъзнавайки, че аз също не съм много близък със закона, весело ми намигна. Намигнах му и аз. Растат младежите. Нова смяна. В едни далечни, но все пак прекрасни времена аз също бях започнал с джобовете на зяпачите по Пазарния площад. Колко ли време беше минало оттогава? Много. Вече никой не помни Гарет-бълхата, мършавото и вечно гладно хлапе, скитащо по улиците и площадите на града в търсене на храна и спящо в мръсна уличка. Тези времена си отидоха, Гарет-бълхата изчезна и в Авендум се появи Гарет-сянката.

— Ох! — възкликна моят водач, когато някой в тълпата го настъпи по крака.

— Не блей — изсъсках в ухото му. — Трябва да се измъкнем от тази блъсканица. Дръж се по-вляво, до стената.

Тук потока хора беше по-малък и ние съвсем спокойно закрачихме един до друг. Хора и нехора бяха развълнувани. Ту тук, ту там стихийно възникваха клюки.

Слухове, слухове, слухове.

— А вие знаете ли, че Неназовимия вече е тръгнал?

— Какво прави краля?

— Стига глупости! Няма никакъв Неназовим!

— Има и още как! На мен още баба ми е казвала, жалко, че вече не е сред живите!

— А кралят какво? Армия събира. Данъците отново ще скочат и пак бедните ще страдат.

— А ти какво искаш — войниците да защитават града на празен стомах ли? Нищо, няма да обеднеем!

— А вие знаете ли, че снощи стражата хванала стотина доралисци с ножове?

— Сто?! Глупости!

— Кълна се! Сто били! Касапница искали да правят на улица Месарска!

— А вие знаете ли, че…

По-нататък вече не слушах. Какво ли не измисляха хората, за да не скучаят!

— Ей! — извиках на ученика на Арцивус.

— Да?

— До кулата на Ордена имаме още много път. Така ли смяташ да вървим през тази тълпа? Не е ли по-добре да минем по улица Дървеница? Няма такава блъсканица.

— М-м-м — замисли се младежът. — Милорд Арцивус каза, че нямате работа в кулата на Ордена. Той помоли да ви заведа в една къща тук наблизо.

— Е, добре. Да вървим.

Арцивус смята, че крадецът ще оскверни магическата светиня?