Прокрадващ се в сенките

Многото народ по улиците на първо място се дължеше на изненадващо хубавото за юни време. Обикновено юни в северен Валиостр, а значи и в Авендум, повече напомняше на началото на април някъде по южните граници на кралството. Прохладното време се задържаше някъде до към август, след това идваше задушаваща жега до началото на септември, последвана от порои и мрачно време, което постепенно преминаваше в сняг и студ до края на март. И едва през април започваше пролетта. Какво да се прави, Безлюдните земи бяха съвсем близо. Сега ситуацията беше малко по-различна. Началото на юни винаги е било хладно, но днес слънцето печеше като за последно. Аз се обливах в пот под плаща. А и не само аз. На много хора лицата им лъщяха от пот. Покрай мен мина жител на Пограничното кралство, който бавно се сваряваше в ризницата си. Тези хора никога не сваляха доспехите си, където и да бяха. Навик, придобит от съседството им с горите на Заграбия.

Ако това време се задържи до края на август, половината град ще умре от жега. Вече се чуваха приказки, че Неназовимия ни е пратил ново изпитание.

Най-накрая напуснахме улица Панорамна, централната улица на Пристанищния град, по която навремето са прекарвали осъдените на смърт, и излязохме на улица Спящото куче.

— Гарет, хей, Гарет!

Обърнах се към викащия. Застанал до „Нож и брадва“, собственикът на заведението, старият и „скъп приятел“ Гозмо отчаяно ми махаше с ръце.

Той пък какво иска? Вече си имах Поръчка. При това каква! Смъртоносна, може да се каже. Но въпреки това аз дръпнах ученика на Арцивус за ръкава и му кимнах да върви след мен. Младежът искаше да възрази, че негово магичество е много по-важен от някакъв си кръчмар, и дори вече отвори уста, но аз се обърнах, без да го слушам, и минах от другата страна на улицата. На младия маг не му оставаше нищо друго, освен да ме последва.

— Какво става, Гозмо? — не много приятелски започнах аз. — Защо крещиш на целия град, че аз съм Гарет?

— А. Ъ-ъ-ъ… — прегърбения кръчмар погледна въпросително към моя спътник.

— Ще почерпиш ли по бира? — кимнах многозначително към вратата. — Там ще поговорим.

— Влизай.

Заведението беше пусто, което се и очакваше. Посетителите ще започнат да пристигат привечер и по тъмно. Маси, столове и табуретки бяха странно празни и самотни. Огнището беше изгасено. На най-близките до входа маси столовете бяха обърнати, с тъжно гледащи към тавана крака. Певицата на заведението усърдно търкаше пода с парцал, явно временно беше сменила професията си с тази на чистачка. Помагаше й един от охранителите. Да, персонала на Гозмо са си момчета за всичко.

— Заповядай, Гарет, на бара, а твоят приятел нека да седне на тази маса. Какво ще пиете, млади човече?

— Вода — ученикът на мага се почувства неудобно, за пръв път попадаше в такова заведение.

Изглеждаше шокиран от факта, че по собствено желание е влязъл в толкова съмнително място.

Гозмо направи кисела физиономия и ме погледна.

— С какви си започнал да дружиш?

Свих рамене и Гозмо занесе пълна чаша вода на масата на ученика, а после застана зад бара и ми наля чаша бира от бурето, скрито под тезгяха. От специалното буре, лично за него самия, което той рядко споделяше с някого. Отпих една голяма глътка и кимнах одобрително на Гозмо. Бирата беше наистина страхотна, както и очаквах. Старият Гозмо не си тровеше вътрешностите с гадостта, която без угризения наливаше на повечето редовни посетители на заведението.

На себе си бившият крадец не наля, само нервно пристъпваше от крак на крак и хвърляше предпазливи погледи в моята посока. За какво беше всичко? Но той мълчеше, а аз никога не съм бил прекалено любопитен и просто отпивах от бирата в очакване кога кръчмарят все пак ще обясни защо ме е извикал.

Гозмо тихо започна да се поти. Толкова ли е горещо тук? Оставих празната чаша, погледнах към нетърпеливо въртящия се на стола ученик на Арцивус и се усмихнах на Гозмо. От усмивката ми той трепна и отскочи, сякаш пред него не беше добродушният Гарет, а най-зъбатият огр в цяла Сиала.

— И за какво ме извика, приятелю? — попитах нетърпеливо. — Почерпи ме хубава бира, разбира се, но за какво е всичко това?

— Всъщност, Гарет — започна нервно Гозмо, като ме гледаше предпазливо, — исках да ти се извиня за тази Поръчка, повярвай ми, много съжалявам, ако знаех, че ще стане така, никога не бих…

— Ти за гаринча в дома на херцог Патийски ли говориш? — прекъснах го аз, влизайки в ролята на пълен глупак, като пропуснах да спомена случая с Лантен и че много добре знам кой е бил клиентът.

Този разговор щях да го запазя за по-късно.

— Гаринча? Д-да. Точно за него — неуверено и леко изненадано каза Гозмо и облекчено се отпусна на стола, осъзнавайки, че нямам намерение да си отмъщавам и да му проливам кръвта. — Просто исках да знаеш, че нямах никаква представа за това.

— Успокой се, Гозмо, какво толкова си се изнервил? — великодушно махнах с ръка. — Нали нищо страшно не се е случило? Всички са живи и доволни. Имам и друга работа, така че извинявай, но с младежа ще тръгваме.