Пропастта на опрощението

И не само интериорът на кораба беше несигурен. Преди слизането си от орбита лайтхъгърът се беше приготвил за приземяване като сплеска кърмата си. В хаоса на въпросното приземяване не беше възможно да се правят почти никакви подробни наблюдения на промените. А тъй като долният километър, включително кожусите на конджоинърските двигатели, сега се намираха почти постоянно под водата, не бяха имали кой знае какви възможности да коригират ситуацията. Водолази бяха изследвали само горните сто метра от потъналите части, но от техните доклади бяха научили много малко неща, които вече да не са им известни. Сензорите можеха да сондират по-дълбоко, но мъгливите изображения, които изпращаха, показваха, че формата на кораба беше останала повече или по-малко непроменена. На най-важния въпрос — дали двигателите ще могат да работят отново — нямаше как да се отговори. Предполагаше се, че благодарение на свързването на собствената си нервна система с постъпващата от кораба информация Капитанът знае дали корабът е в състояние да лети отново. Но Капитанът не говореше.

Поне досега.

Антоанет беше отбелязала с червени звездички всички сигурни появи на Джон Браниган в последно време. Блъд се взря в датите и коментарите, в написаните на ръка забележки, които запознаваха с подробностите относно типа на появата и съответния свидетел или група свидетели. Почукваше по картата с ножа си, драскаше леко с острието му по нея и оформяше дъгички и бледи линийки до отбелязаното с молив.

— Движи се нагоре — отбеляза Блъд.

Антоанет кимна. Кичур коса висеше пред лицето й.

— И аз така си помислих. Ако се съди по това, може да се каже, че Полфри и неговите приятели имат право.

— А датите? Там забелязва ли се някаква характерна особеност?

— Единствено това, че нещата изглеждаха почти нормални само допреди около месец.

— А сега?

— Прави си сам изводите — отвърна тя. — Аз мисля, че картата говори достатъчно красноречиво. В появите се забелязва промяна. Капитанът внезапно не може да си намери място. Увеличил е мащабите и дързостта на своите посещения, появява се на места, където никога не са го виждали досега. Ако бях включила и докладите, които не ми се струват съвсем достоверни, щеше да видиш червени знаци навсякъде чак до нивото на администрацията.

— Но на тях не им вярваш, така ли?

Антоанет прибра назад изплъзналия се кичур коса.

— Не, точно сега не им вярвам. Но преди седмица нямаше да повярвам на половината и от другите. Сега ми е достатъчен само един добър свидетел над ниво шестстотин.

— И тогава какво?

— Ще трябва да приемем, че Капитанът се е събудил.

Според Блъд това вече беше факт.

— Не може да е свързано с Хури, нали? Ако Капитанът беше започнал да се държи по-различно днес, щях да го повярвам. Това обаче, ако наистина е така, започна преди няколко седмици. Тогава тя не беше тук.

— Но по това време са пристигнали в системата — отбеляза Антоанет. — Битката вече се е водила тук. Откъде да знаем дали Капитанът не е усещал това? Той е кораб. Сетивата му се простират на разстояние светлинни години във всички посоки. Фактът, че е закотвен на една планета, не променя това.

— Не знаем дали Хури казва истината — отвърна Блъд.

Антоанет добави с червения си маркер още една звездичка, отговаряща на доклада на Полфри.

— Бих казала, че вече знаем — рече тя.

— Добре. Още нещо. Ако Капитанът се е събудил…

Тя го погледна с очакване да довърши мисълта си.

— Да?

— Според теб това означава ли, че иска нещо?

Антоанет взе шлема и картата с остър звук се нави в старата си форма.

— Според мен някой от нас ще трябва да го попита — отговори тя.

Два часа преди зазоряване нещо проблесна на хоризонта.

— Виждам го, сър — каза Васко. — Айсберга, както го видяхме на картата.

— Аз не виждам нищо — отсъди Уртон, след като се взира в далечината половин минута.

— Аз виждам — обяви Джакотет от другата лодка. Малинин е прав, струва ми се. Там има нещо.

Присегна се да вземе бинокъла и го постави пред очите си. Широките капаци пред лещите стояха здраво фиксирани на едно място, въпреки че останалата част от бинокъла се поклащаше в ръцете му.

— Какво виждаш? — попита Клавейн.

— Купчина лед. От такова разстояние това е горе-долу всичко, което успявам да различа. Но все още не забелязвам и следа от кораб.

— Добра работа свърши, Васко — рече Клавейн. — Защо да не вземем да те наричаме Орловия поглед?

По заповед на Скорпион лодките забавиха наполовина скоростта си и започнаха постепенно да променят посоката си на движение, за да заобиколят отдалече обекта и да го огледат от всички страни на бавно променящата се светлина преди зазоряване.