Пропастта на опрощението

Яркото слънце се издигна на небосвода. В ранните мигове на зазоряването айсбергът придоби съвсем друг вид. На фона на нежния виолетов цвят на небето цялата структура изглеждаше като излязла от вълшебна приказка, деликатна като аристократично изваяние. Острите листенца на бялото изтравниче и ледените греди проблясваха в златисто и лазурно сияние; цветовете се пречупваха с чистия блясък на шлифован диамант. Имаше великолепни ореоли, части с изключителна чистота, цветове, които Васко не беше виждал никога. Вместо да тъне в сянка, вътрешността сияеше в тюркоазено и млечнобяло, които стигаха до повърхността през виещи се като змии коридори и каньони от лед. В блестящия интериор обаче се различаваше по-тъмна сърцевина, намек за нещо, увито в пашкул.

Двете лодки се бяха приближи на петдесетина метра от външния ръб на островчето. Морето беше спокойно почти през цялото им пътуване, но тук, непосредствено край айсберга, водата се движеше инертно като упоено животно, сякаш всяка браздичка й костваше голямо усилие. В непосредствена близост до айсберга тя вече започваше да замръзва. Имаше гладкия строеж и синьо-зелен оттенък на животинска кожа. Васко топна пръсти непосредствено под водната повърхност край лодката, но ги измъкна незабавно. Дори тук, на това разстояние от островчето, водата беше значително по-студена, отколкото там, където бяха слезли от совалката.

— Вижте това — обади се Скорпион.

Беше разгърнал пред себе си една от умните карти. Хури също я изучаваше и очевидно беше съгласна с онова, което й казваше Скорпион, който сочеше нещо по нея с едното си свинско копито.

Клавейн отвори своята карта.

— Какво имаш предвид, Скорп? — попита той.

— Картата току-що беше обновена от Блъд. Виж айсберга: по-голям е.

Клавейн накара картата му да покаже същите координати. Появи се айсбергът. Васко надникна през рамото на стареца, търсейки двете лодки. От тях нямаше и следа. Реши, че обновяването е направено преди залез предишната вечер.

— Имаш право — отсъди Клавейн. — Колко според теб е по-голям обемът му… трийсет-четирийсет процента?

— Като нищо — отвърна прасето. — И това не е реално време. Ако е продължил да расте така бързо, досега трябва да се е увеличил с още десет-двайсет процента.

Клавейн сгъна своята карта: беше видял достатъчно.

— Очевидно замразява водата около себе си. Не след дълго и мястото, където се намираме сега, ще замръзне. Имаме късмет, че вече пристигаме. Ако бяхме отложили с още няколко дни, щяхме да изпуснем всякаква възможност. Тук вече щеше да има цяла ледена планина.

— Сър — намеси се Васко. — Не разбирам как може да става по-голям. Би трябвало да се смалява. Айсбергите не издържат дълго на тези ширини.

— Доколкото си спомням, каза, че не знаеш кой знае колко за тях — отговори старецът.

— Казах, че не виждаме много айсберги в залива, сър.

Клавейн го изгледа остро.

— Това не е айсберг. И никога не е било. Виждаме ледената черупка около кораба на Скейд. И тя се разраства, защото корабът охлажда морето около себе си. Помниш ли какво каза Хури? Те имат начини да правят корпусите си студени като космическия микровълнов фон.

— Но вие казахте, че според вас Скейд няма контрол над това.

— Не съм сигурен, че има.

— Сър…

— Мисля — прекъсна го Клавейн, — че не е изключено да се е случило нещо с криоаритметичните мотори, които поддържат студен корпуса. Какво, нямам представа. Може би Скейд ще ни каже, когато я намерим.

Само допреди ден Васко не беше чувал никога за криоаритметични мотори. Терминът обаче беше използван в показанията на Хури — това бе една от технологиите, които Рьомонтоар и неговите съюзници бяха усъвършенствали с помощта на Ора по време на бягството им от руините на системата Делта Павонис.

През следващите часове Васко зададе толкова въпроси, колкото беше възможно, опитвайки да запълни най-смущаващите празнини в знанията си. Не за всички имаше готови отговори, дори от страна на Хури. Но Клавейн му обясни, че криоаритметичните двигатели не са съвсем нови, че основната технология вече била разработена от конджоинърите към края на войната им срещу демаршистите. Тогава криоаритметичният мотор представляваше нещо доста тромаво с размери на голяма къща, прекалено голямо, за да се носи на друго, освен на голям космически кораб. Всички опити да бъде произведен по-малък вариант бяха завършвали неуспешно. Ора обаче им беше показала как да правят такива двигатели с големина на ябълка.

Но те си оставаха все така опасни.