Пропастта на опрощението

В рамките на един час, през който лодките се приближаваха все повече, описвайки спирала около него, айсбергът се превърна в малка, закръглена могилка. Според Васко в нея имаше нещо извънредно странно. Тя се носеше по морето и същевременно изглеждаше част от него, както беше заобиколена от бяла пелена с около два пъти по-голям диаметър от сърцевината. Напомняше му на някой от онези острови, състоящи се от един-единствен вулканичен връх, чиито леко полегати склонове се спускат постепенно към морето. Беше виждал няколко айсберга, отнесени от течението до географската ширина на Първи лагер, но това тук не приличаше на нито един от тях.

Лодките продължаваха да се приближават, все така описвайки кръгове. От време на време младежът чуваше как Скорпион говори с Блъд по радиото на китката си. Небето на запад бе придобило мораво-пурпурен цвят и по него се виждаше само един звезден рояк. На изток то имаше бледорозов оттенък.

— Обиколихме го два пъти — докладва Уртон.

— Продължавай в същия дух — нареди Клавейн. — Скъси разстоянието помежду ни наполовина, но намали двойно сегашната скорост. Тя може да не е нащрек и не ми се ще да я стресна.

— Нещо не е наред с този айсберг, сър — обади се Васко.

— Ще видим. — Клавейн се обърна към Хури. — Успяваш ли да я усетиш вече?

— Скейд ли? — попита тя.

— Имах предвид по-скоро дъщеря ти. Чудех се дали е възможно осъществяването на дистанционна комуникация между вашите импланти.

— Все още ни дели голямо разстояние.

— Така е, но ми съобщи в мига, в който почувстваш нещо. Не е изключено моите импланти изобщо да не уловят излъчванията на Ора, поне не преди да се доближим още доста. Във всеки случай ти си й майка. Сигурен съм, че ще я разпознаеш първа, дори да няма нищо необичайно в протоколите.

— Не е нужно да ми се напомня, че съм й майка — отвърна Ана.

— Разбира се. Просто имах предвид…

— Аз се ослушвам непрекъснато за нея, Клавейн. Ослушвам се за нея от мига, в който ме измъкна от онази капсула. Ти ще научиш пръв, ако уловя някакъв сигнал от Ора.

Половин час по-късно те се приближиха достатъчно, за да различат повече детайли. Сега вече за всички беше очевидно, че това не е обикновен айсберг, дори без да се вземеше предвид начинът, по който стоеше във водата. Всъщност ставаше все по-малко вероятно това нещо отпред да е айсберг.

Но беше направено от лед.

Страните на плуващата маса бяха особени и сякаш изградени от кристали. Вместо от фасети те се състояха от все по-гъсто преплетени бели греди, бяло изтравниче, образувано от взаимопроникващи се ледени шипове. Сталактити и сталагмити разсичаха въздуха нагоре и надолу като ледени резци. Вертикалните остриета бяха настръхнали като рапири. В основата на всяко от тях се виждаха сложни по-дребни образувания, които напираха във всички посоки, кръстосваха се и се провираха през своите съседи. Шиповете бяха с най-разнообразни размери. Едни — по-големите стъбла и разклонения на структурата — бяха широки колкото лодката. Други бяха толкова тънки, толкова фини, че образуваха нещо като полупрозрачна мъглица във въздуха, сякаш първият ветрец щеше да ги разпилее на милиарди блестящи частици. Отдалеч айсбергът приличаше на плътен блок. Сега изглеждаше, че хълмът е образуван от огромна купчина нахвърляни без посока стъклени игли. Необозримо количество стъклени игли. Представляваше блестящ гъсталак с кухина в центъра, като празнината и ледът заемаха горе-долу еднакво пространство.

Това определено бе най-смущаващото нещо, което Васко някога беше виждал.

Продължаваха да обикалят в кръг и да се приближават постепенно.

Единствено Клавейн не изглеждаше впечатлен от чудатостта на намиращия се пред тях обект.

— Умната карта се оказа точна — каза той. — Размерите на това нещо… според мен в него лесно може да се скрие корвета със средна големина.

Васко повиши глас:

— Все още ли мислите, че е възможно в това нещо да има кораб, сър?

— Задай си един въпрос, синко. Наистина ли смяташ, че майката Природа има нещо общо с него?

— Но защо й е на Скейд да обкръжи кораба си с този странен лед? — настояваше младежът. — Не ми се струва да е от полза като броня и до този момент не върши нищо друго, освен да направи кораба й по-видим на картата.

— Какво те кара да мислиш, че е имала избор, синко?

— Не разбирам, сър.

— Той иска да каже — намеси се Скорпион, — че не е изключено с кораба на Скейд нещо да не е наред и затова да изглежда така. Нали?

— Това е работната ми хипотеза — отвърна Клавейн.

— Но какво…

Васко се отказа от въпроса си, преди да е нагазил още по-дълбоко.

— Каквото и да има вътре — рече Клавейн, — тепърва трябва да се доберем до него. Не разполагаме с апаратура, с която да издълбаем тунели в дебелия лед или да го разбием. Но ако сме внимателни, няма да се налага да го правим. Просто трябва да намерим пътя, водещ през леда до центъра.

— Ами ако Скейд ни забележи, сър?

— Надявам се да го направи. Последното ми желание е да се налага да чукам на входната й врата. А сега ни доближи още. Бавно и както трябва.