Пропастта на опрощението

Грьолие се приближи до едната стена и хвана някаква месингова ръчка. Жалузите се затвориха почти напълно и оставиха само тънки процепи за светлината. След това той се надвеси над Куейч и свали тъмните му очила. Обикновено по време на преговори той беше с тях: не само за да защити очите си от светлината, а и защото иначе не представляваше приятна гледка. Разбира се, точно това бе причината понякога да решава да не ги носи.

Под предпазните козирки, обгърнали кожата му като втори чифт очила, се виждаха скелетообразни рамки. Около всяко око имаше два кръга, от които излизаха куки, извити навътре, за да не позволяват на клепачите да се затворят. В тях бяха вградени малки спрейове, които оросяваха с влага очите на Куейч на всеки няколко минути. Според Грьолие много по-лесно щеше да бъде да отстранят клепачите, но склонността към покаяние на Куейч беше обширна като самия Път и дискомфортът, който му причиняваше рамката, му допадаше. Той му напомняше непрестанно колко е важно да не отслабва бдителността си, за да не пропусне някое изчезване.

Главният лекар взе един тампон от медицинското шкафче в мансардата и обтри с него областта около очите му, за да ги почисти.

— Кръвните дела, Грьолие?

— Ще стигна и до тях. Кажи ми само за какъв бизнес с ултрите ставаше дума. Защо ти искаше да доближи още кораба си до Хела?

Зениците на Куейч видимо се разшириха.

— Защо мислиш, че съм искал точно това?

— Но поиска това, нали? Защо иначе той ще каже, че е прекалено опасно?

— Правиш ненужно много предположения, Грьолие.

Главният лекар приключи с почистването на очите, после върна горните очила на мястото им.

— Защо така внезапно пожела ултрите да дойдат по-близо? Години наред полага усилия да държиш копелетата на разстояние. А сега какво, прииска ти се един от техните кораби да дойде до самия ти праг?

Фигурата в кушетката въздъхна. В тъмнината изглеждаше по-материална. Грьолие отвори отново жалузите и видя, че жълто-зелената совалка вече я няма на площадката за приземяване.

— Това беше само една идея — отвърна Куейч.

— Каква идея?

— Виждаш колко са нервни напоследък ултрите. Вярвам им все по-малко и по-малко. Баският ми се стори от онези, с които мога да работя. Надявах се да се споразумеем.

За какво?

Грьолие върна останалите тампони в шкафчето.

— За защита. Да докарам тук група ултри, за да държа останалите по-надалеч.

— Лудост — отсъди главният лекар.

— Застраховка — поправи го господарят му. — Но какво значение има това? Те не проявиха интерес. Прекалено ги притеснява мисълта да приближат кораба си до Хела. Това място ги плаши също толкова, колкото и ги интригува, Грьолие.

— Винаги ще има други.

— Може би…

Куейч се държеше така, сякаш този въпрос вече го отегчаваше, сякаш беше някаква родила се сутринта фантазия, за която вече съжалява.

— Попита за Кръвните дела — рече главният лекар. Коленичи и взе лекарската си чанта. — Не мина гладко, но взех от Востад.

— Диригента на хора? Не трябваше ли да му прелееш?

— Малка промяна в плана.

Министерството на кръвните дела: службата на Клоктауър, посветена на запазването, обогатяването и разпространението на безкрайните вирусни щамове, произлезли от първоначалната инфекция на Куейч. Почти всички работещи в катедралата носеха във вените си повече или по-малко от неговата кръв. Вирусът се бе предавал през поколенията, беше мутирал и съединявал с други вируси, пренесени на Хела. Резултатът беше хаотично изобилие от възможни ефекти. Много от другите църкви се основаваха или, в известен смисъл, бяха причинени от фини доктринални варианти на първоначалния щам. Министерството на кръвните дела опитваше да укроти хаоса, като изолираше ефективни и доктринално чисти щамове и се избавяше от другите. Индивиди като Востад често се използваха за изпробване на новоизолирани вируси. Ако се проявяха признаци на психоза или други нежелани ефекти, щамът се елиминираше. Востад си бе спечелил ролята на морско свинче след поредица от простъпки, но постепенно беше започнал да се изпълва с все по-голям страх от резултатите от всеки нов лабораторен опит.

— Надявам се, че знаеш какво правиш — каза Куейч. — Сега имам нужда от Министерството на кръвните дела, повече от всякога. Губя религията си.

Вярата на Куейч беше подложена на ужасни спадове и отклонения. Когато не преживяваше такъв период, той никога не говореше, че губи религията си. Тя беше просто там, здрава част от самия него. Единствено по време на спадовете беше възможно да мисли за вярата си като за причинена по химически път. Тези интерлюдии неизменно тревожеха Грьолие. Куейч беше най-непредвидим, когато го разкъсваха най-много конфликти. Главният лекар се сети пак за загадъчния витраж, който бе видял на прозореца в залата долу, питайки се дали той няма някаква връзка с това.

— Скоро ще те оправим и ще бъдеш като нов — увери го той.