Пропастта на опрощението

Грьолие точно така и направи и не след дълго реши, че най-добрите му интереси в близко бъдеще не са свързани с “Гностично възкачване”. На първо време щеше да си сътрудничи с Куейч, а след това, при възможност, щеше да намери нещо по-добро — нещо, което не го поставяше в такова подчинение.

Но ето че все още се намираше тук, повече от век по-късно. Беше подценил собствената си слабост в абсурдна степен. Защото при ултрите, чиито кораби бяха натъпкани с древни, повредени ковчези за замразяване на хора, Куейч откри най-доброто средство да задържи Грьолие на служба при себе си.

Той обаче не знаеше нищо за предстоящото бъдеще през онези ранни дни на връзката им.

Първият им ход беше да организират краха на Жасмина. Планът им се състоеше от три стъпки и всяка една трябваше да се изпълни изключително предпазливо. Щяха да платят огромна цена, ако ги разкриеха, но, както знаеше сега Грьолие, през цялото това време кралицата не беше заподозряла дори за миг, че двамата някогашни съперници заговорничат срещу нея.

Това обаче не означаваше, че нещата се развиха напълно според плана им.

Първо създадоха лагер на Хела. Имаше модули за живеене, сензори и роувъри за движение по повърхността. Някои ултри слязоха долу, но, както обикновено, непоносимостта им към планетарна среда ги направи нервни и изгарящи от нетърпение да се върнат на кораба си. Затова пък Грьолие и Куейч откриха там прекрасно място за по-нататъшното развитие на нестабилния си съюз. Дори направиха едно забележително откритие, което подпомогна каузата им. Още при първите си изследователски пътешествия по-далеч от базата, под погледа на Жасмина, откриха първите скътлърови реликви. Сега поне знаеха кой беше построил моста.

Втората фаза на плана им беше да направят така, че Жасмина да не се чувства добре. За Грьолие, като управител на фабриката за тела, това беше детска играчка. Той попромени някои неща в клонингите, забави развитието им, предизвика образуването на повече аномалии и дефекти. Неспособна да се придържа към действителността с причинените редовни регулирани дози болка, Жасмина ставаше все по-саможива. Преценките й бяха неправилни, разбирането на събитията — все по-далеч от реалността.

Тогава двамата преминаха към третата фаза: бунта. Имаха намерение да инсценират размирици и да превземат “Гностично възкачване” за осъществяването на собствените си цели. Някои от ултрите, приятели на покойната Моруина, проявиха симпатия към Куейч. При първоначалните си изследвания на Хела, Куейч и Грьолие откриха четвърти, напълно функциониращ часови от същия вид като онези, които бяха свалили “Дъщерята на чистача”. Идеята беше да се възползват от неверните преценки на Жасмина, за да привлекат “Гностично възкачване” в радиуса на действие на останалото оръжие-часови. При други обстоятелства тя нямаше да се съгласи да доближи кораба на светлинни часове до място като Хела, но гледката на моста и откриването на скътлърови останки станаха причина да пренебрегне инстинктите си.

Очакваните поражения от скритото оръжие — предимно повърхностни, но достатъчни да предизвикат паника и объркване сред екипажа — щяха да превърнат кораба в лесен за превземане обект.

Но не се получи така. Механичният часови атакува по-силно от очакванията на Куейч и причини фатални увреждания на “Гностично възкачване”. Желанието на Куейч беше да осакати кораба и да го използва за своите цели, вместо това той се взриви, а експлозивните вълни се разпространиха по корпуса му, докато достигнаха конджоинърските двигатели. В небето на Хела избухнаха две нови ярки слънца. Когато светлината избледня, нито от Жасмина, нито от големия лайтхъгър, довел Куейч и Грьолие до това място, беше останало нещо.

Двамата се превърнаха в затворници на Хела.

Но не бяха обречени. Разполагаха с всичко необходимо за оцеляване през следващите няколко години, благодарение на лагера, който вече бяха установили на повърхността. Започнаха да изследват Хела, придвижвайки се с роувъри. Събраха части от скътлъри, но опитите им да ги сглобят в нещо по-цялостно неизменно се оказваха неуспешни. За Куейч това се превърна в обсебващо начинание. Над него се извисяваше загадката на Халдора. Отдолу се намираше влудяващият пъзел на скътлърите. Той се хвърли с главата напред и в двете мистерии, осъзнавайки, че са свързани по някакъв начин, и когато открие отговора, ще разбере защо той е спасен, а Моруина — пожертвана. Вярваше, че пъзелите са тест от Господ. Вярваше също така, че единствено той самият е способен да ги реши.

Измина една година, после — втора. Те обикаляха Хела с ровърите, за да очертаят съвсем грубо нещо като път. С всяка следваща обиколка пътят ставаше все по-определен. Правеха екскурзии на север и на юг, като се отклоняваха от екватора натам, където се очакваше да намерят най-големи концентрации от скътлърови реликви. Там изкопаваха тунели и правеха мини, изнамирайки все повече части от пъзела. Но неизменно се връщаха към екватора, за да размислят над откритията си.