Пропастта на опрощението

— Ще водя аз — каза Скорпион. После се обърна към двамата офицери от “Оръжие на сигурността”. — Джакотет, ти си след Хури. Уртон, оставаш тук с Васко. Дръжте под око лодките и внимавайте дали от някоя друга част на леда няма да се появи нещо. Зърнете ли нещо необичайно… — Той спря, забелязал как другарите му се озъртат. — Зърнете ли нещо наистина необичайно… уведомете ни.

Остави на Клавейн да реши сам какво ще прави.

Скорпион започна да се промъква из гората от колове. Ледени ками и палмови листа се разбиваха при всяко негово движение, при всеки дъх. Въздухът представляваше нещо като мъгла от кристали, преливаща във всички цветове на дъгата. Скорпион се вмъкна с големи усилия през процепа; тази задача се оказа най-трудна за него заради ниския му ръст и късите крайници. Върхът на едно ледено острие го целуна по кожата и я одра болезнено. В същия момент той усети и натиск в бедрото.

В този миг премина и се приземи от другата страна. Изтръска се и се огледа. Ледът блестеше с неоновосиня интензивност. Почти нямаше сенки, само различна интензивност на едно и също пастелно сияние. Тук шиповете бяха в изобилие също като подобните на корени структури, от които бяха изградени граничните ръбове. Те се издигаха навсякъде покрай краката му, дебели като промишлени тръби. Скорпион си припомни, че тук нищо не е статично: айсбергът се разрастваше и въпросният процеп щеше да съществува може би само още няколко часа.

Въздухът беше студен като стомана.

Зад него Хури се приземи сред хрущене на лед. Дулото на брайтенбаховото оръжие стри на прах цяло ветрило от миниатюрни сталактити, когато се залюля встрани. Други оръжия, прекалено много, за да бъдат изброени, висяха на колана й като смалили се трофеи.

— Онова, което каза Васко… — започна тя. — Тихият шум. Аз също го чувам. Като пулсиране е.

— Аз не го чувам, но това не означава, че не е реален — съгласи се Скорпион.

— Скейд е тук — додаде тя. — Знам какво мислиш: че може да е мъртва. Но тя е жива. Жива е и знае, че сме тук.

— А Ора?

— Още не мога да я усетя.

Клавейн се появи, подбирайки на свой ред пътя си бавно като тарантула. Тънките му, облечени в черно крайници, като че ли бяха създадени именно за тази цел. Прасето забеляза, че той успя да се промъкне през отвора, без да счупи нито един от ледените орнаменти. Забеляза също така, че единственото оръжие, което носеше Клавейн, беше ножът с късо острие, който бе взел от палатката. Държеше го в едната си ръка.

След Клавейн влезе Джакотет, но съвсем не така незабележимо. Офицерът от “Оръжие на сигурността” поспря, за да изтърси униформата си от ледените парченца.

Скорпион повдигна ръкава си, за да оголи комуникатора.

— Блъд, намерихме начин да проникнем в айсберга. Навлизаме по-дълбоко. Не съм сигурен какво ще стане с комуникацията помежду ни, но все пак бъди нащрек. Малинин и Уртон остават отвън. Ако нищо друго не успее, може би ще съумеем да поддържаме връзка чрез тях. Може да останем вътре в това нещо два часа, нищо чудно и повече.

— Внимавай — предупреди го Блъд.

“Какво е това? — почуди се Скорпион. — Загриженост от страна на Блъд?” Положението действително беше по-лошо, отколкото си мислеше.

— Ще внимавам — увери го той. — Нещо друго, което трябва да знам?

— Нищо непосредствено свързано с вашата мисия. Доклади за повишена джъглърова активност от много от контролните станции, но това може да е съвпадение.

— Точно сега съвсем не съм убеден, че има нещо, което е съвпадение.

— И… ъъъ, просто за да ти повдигна духа — има доклади за светлини в небето. Непотвърдени.

— Светлини в небето? Става все по-добре.

— Вероятно не е нищо. На твое място бих си избил всичко това от главата. Концентрирай се върху предстоящата задача.

— Благодаря. Безценен съвет. Добре, приятел, ще се чуем по-късно.

Клавейн бе чул разговора.

— Светлини в небето, а? Може би следващия път ще повярваш на стареца.

— Не е имало нито миг, в който да не ти вярвам. — Скорпион опипа колана си и извади един пистолет. — Ето, вземи това. Непоносимо ми е да те гледам как се движиш тук само с едно глупаво ножче.

— Това е много хубав нож. Споменавал ли съм, че веднъж ми спаси живота?

— Да.

— Истинско чудо е, че го пазя толкова време. Всъщност не мислиш ли, че в ножа има нещо рицарско?

— Аз лично мисля, че е време да престанеш да мислиш рицарски и да започнеш да мислиш артилерийски — отвърна прасето.

Клавейн пое пистолета така, както човек поема подарък само от учтивост, подарък, който не одобрява особено.