Пропастта на опрощението

— Всички сме на едно мнение по въпроса — заяви Клавейн.

Скорпион се доближи до процепа след останалите, за да бъде сигурен, че не остават без защита отзад. Черната кора на инхибиторската машинария явно беше изригнала отвътре под високо налягане и преминала през корпуса. Може би това се бе случило, преди корабът на Скейд да стигне до повърхността, след като корветата беше атакувана в открито пространство.

Хури започна да се промъква през процепа в корпуса, където цареше още по-пълен мрак. Клавейн се протегна и докосна ръкава й.

— Аз не бих прибързвал — рече той. — Доколкото разбираме, вътре има активна машинария на вълци.

— Какви други възможности ни остават, човече? От сегашното ми положение не ми се струват чак толкова страшни.

— Никое от оръжията, които носим, не струва и пукнат грош срещу активна инхибиторска машинария — настоя Клавейн. — Пробуди ли се това нещо, действията ни няма да бъдат по-продуктивни от опитите да се загаси горски пожар с воден пистолет.

— Поне ще бъде бързо — обади се Джакотет.

— Всъщност единственото, което няма да бъде, е бързо — заяви Хури със, както прозвуча, злорадо удоволствие. — Защото вероятно няма да ви оставят да умрете. Машината предпочита да ви поддържа живи, докато изпива съдържанието на черепа ви. Така че, ако имате някакви съмнения дали сте готови да се подложите на това, предлагам да стоите по-назад. Ако имате късмет, ще можете да избягате от черното нещо, преди да се е докопало до мозъка ви и да ви е лишило от контрол над движенията ви. След това вече сте бита карта.

— Ако положението е толкова зле, ти как се отърва? — попита Джакотет.

— Божествена намеса — отговори Ана. — Но ако бях на твое място, не бих разчитала особено много на това.

— Благодаря за съвета.

Ръката на Джакотет политна неволно към малкото оръжие на колана му.

Скорпион знаеше какво си мисли той: дали ще е достатъчно бърз, когато настъпи моментът. Или дали ще чака прекалено дълго този фатален миг.

Клавейн се раздвижи, ножът забръмча в ръката му.

— Ще трябва да се изпълним с вяра, че това нещо ще остане все така в спящо състояние — заяви той.

— Толкова дълго вече е в това спящо състояние — каза Джакотет. — Защо ще се събужда сега?

— Ние сме източници на топлина — обясни Клавейн. — Това може да попромени мъничко нещата.

Хури си проправи път към търбуха на разрушения кораб. Лъчът на фенерчето й се провря обратно през процепа и освети стъпаловидните краища на пяната. Под тънката ледена патина машинарията блестеше като прясно откъртени въглища. Но местата, където Джакотет беше прокарал пръстите си, бяха черни, без какъвто и да било блясък.

— Тук вътре има още от тази гадост — обади се Ана. — Пръсната е върху всичко, като повърнато с черен цвят. — Светлината от фенерчето заигра отново, сенките им се извиваха по стените като дебнещи великани. — Но не изглежда по-активна от тази навън.

— Въпреки това не я докосвай — намеси се Клавейн. — За по-сигурно.

— Подобно действие не фигурираше в списъка ми със задължителни неща за вършене — отвърна Хури.

— Добре. Нещо друго?

— Музиката е по-силна. Идва на пориви, ускорена. Сякаш всеки момент ще я позная.

— Аз я познах — каза Клавейн. — Това е Бах — “Пасакалия и фуга” в до минор, ако не греша.

Скорпион се обърна към офицера от “Оръжие на сигурността”.

— Искам да стоиш тук отвън. Не мога да позволя този изход да остане незащитен.

Джакотет го познаваше достатъчно добре, за да не спори.

Скорпион и Клавейн се качиха след Хури. Клавейн движеше лъча на фенерчето си по интериора на тази част на корветата, като спираше от време на време, когато осветеше някаква разпознаваема, но увредена структура. Черните нашественици наподобяваха плодовито гъбично образувание, изконсумирало тъканта на летателния апарат.

Сега Скорпион видя, че корпусът е превърнат в разбити руини, които щяха да се разпаднат всеки момент. Внимаваше къде поставя крак при всяка стъпка.

— Достатъчен е само един елемент, за да нахлуе в целия кораб — произнесе тихо Клавейн, сякаш се опасяваше да не би с гласа си, въпреки непостоянните пулсации на музиката, да разбуди машинарията. — След това си проправя път, като изяжда всичко вътре и го преобразува в крачка.

— От какво са направени тези черни кубчета? — попита Скорпион.

— Почти от нищо — отвърна Клавейн. — Чиста сила, поддържана от миниатюрен механизъм дълбоко вътре, като ядрото на атом. Само дето никога не сме надзървали в този механизъм.

— Доколкото разбирам, вече имаш известен опит?

— Отделихме с механична сила някои кубични елементи от членове от екипажа на Галиана, разкъсвайки връзките вътре в куба. Те просто се смалиха, докато се превърнаха в нищо, оставяйки след себе си само купчинка сива прах. Предположихме, че това трябва да е машинарията, но тогава малцина биха могли да ни кажат дали е така. За обратни маневри и дума не можеше да става.

— Загазили сме здравата, нали? — попита Скорпион.

— Да, загазили сме — съгласи се Хури. — Затова си прав. Всъщност най-вероятно нямаме представа доколко сме загазили. Но разбери едно: ние не сме мъртви, все още, и няма да умрем, докато имаме Ора.