Пропастта на опрощението

Конджоинърката се закашля и се засмя едновременно. Появата на човешко изражение на тази замръзнала маска шокира всички.

Хури се приведе по-близо.

— Улавям само някакви глупости.

— Нещо не е наред с нея — отвърна тихо Клавейн. После повдигна главата на жената изотзад, поддържайки я над леда. — Слушай ме внимателно. Не искаме да ти причиним нищо лошо. Ти си ранена, но ако ни помогнеш, ще се погрижим за теб. Разбираш ли ме?

Жената се разсмя отново, спазъм на щастие разкриви лицето й.

— Ти… — започна тя.

— Да?

— Клавейн.

Той кимна.

— Да, това съм аз. — Обърна се назад към другите. — Не може да е пострадала сериозно, след като ме помни. Сигурен съм, че ще успеем…

Тя заговори отново.

— Касапинът от Тарзис.

— Това беше отдавна.

— Клавейн. Изменник. Предател. — Усмихна се отново, закашля се и го заплю в лицето със солидна доза слюнка. — Предаде Майка Нест.

Старецът избърса лице с опакото на ръкавицата си.

— Не съм предавал Майка Нест — отговори той с плашеща липса на гняв. — Всъщност Скейд я предаде.

Поправи я меко и доброжелателно, сякаш ставаше дума за дребно географско недоразумение.

Жената се засмя и го заплю отново със сила, която изненада Скорпион. Слюнката улучи Клавейн в окото и той изпусна рязко въздуха от дробовете си от болка.

Приведе се по-близо до непознатата, но този път затисна с длан устата й.

— Чака ни работа, струва ми се. Малко превъзпитание. Лека пренастройка в поведението. Но това не е проблем, разполагам с предостатъчно време.

Жената се закашля отново. Титановосивите й очи блестяха весело дори докато се бореше да поеме въздух. Скорпион осъзна, че в нея има нещо идиотско.

Бронираното тяло започна да се гърчи в конвулсии. Клавейн продължаваше да поддържа главата й с едната си ръка, а другата все така държеше върху устата й.

— Остави я да диша — обади се Хури.

Той отслаби натиска върху устата й за миг. Жената продължаваше да се усмихва, отворила широко очи, без да мига. Нещо черно се провря между пръстите на Клавейн, пробивайки си със сила път като проява на демонична мръсотия. Той отскочи назад, като пусна жената и главата й се удари в пода. Черното вещество заизлиза на пулсации от устата и ноздрите й, смесвайки се в нещо като ужасяваща черна брада, която започна да поглъща лицето й.

— Жива машинария — заяви Клавейн, отстъпвайки назад.

Лявата му длан беше покрита с оформена като въжета черна материя. Той започна да я търка в леда, но чернилката отказваше да се отдели. Въжетата се свързваха в единна маса и скоро пръстите му до кокалчетата се покриха с плака. Тя се състоеше от стотици по-дребни варианти на същите кубчета, които бяха видели навсякъде. Те се надуваха забележимо, разрастваха се и затягаха хватката си около дланта му. Черното вещество напредваше нагоре към китката в поредица от конвулсивни вълни, кубчетата се плъзгаха едно върху друго.

Изотзад нещо освети цялата кухина на пострадалия кораб. Скорпион рискува да хвърли поглед натам, колкото да види как дулото на оръжието на Хури блесна в черешовочервен цвят. Джакотет се целеше със своето оръжие в трупа на конджоинърката, но беше очевидно, че вече нищо не е останало от органичната част на жертвата на инхибиторите. Излизащите машини явно бяха абсолютно невредими: изстрелът беше отделил някои от тях от основната маса, но по нищо не личеше експлозията да ги е засегнала по какъвто и да е негативен начин.

Скорпион погледна назад само за миг и когато върна вниманието си към Клавейн, установи с ужас, че той се бе отпуснал назад до стената, а лицето му бе сгърчено в гримаса.

— Те ме пипнаха, Скорп. Боли.

Клавейн затвори очи. Черният слой вече беше покрил дланта му до китката. В основата на пръстите бе образувал закръглено пънче, което напредваше бавно към китката.

— Ще опитам да го изстържа — предложи Скорпион и затършува из колана си за нещо тънко и здраво, но не толкова остро, че да нарани ръката на Клавейн.

Старецът отвори очи.

— Няма да свърши работа.

С другата си ръка бръкна в джоба, където беше оставил ножа. Само преди миг лицето му беше сиво олицетворение на болката, но сега там се появи някакво умиротворение, сякаш агонията беше отслабнала.

Скорпион обаче знаеше, че не е така. Клавейн просто беше притъпил чувствителността на тази част от главния си мозък, която я регистрираше.

Клавейн вече беше извадил ножа. Държеше го за дръжката, опитвайки да накара острието да се раздвижи. Но не се случи нищо. Вероятно той не можеше да бъде активиран само с една ръка или пък ръката на Клавейн беше така вдървена от студа, че не успяваше да се справи със задачата си. В безсилието си или поради погрешно движение той изтърва ножа. Посегна към него, но после се отказа от по-нататъшни усилия.

— Скорп, вземи го.

Прасето вдигна ножа. Усещаше го странно в свинското си копито, като нещо ценно, което бе откраднал, но то изобщо не бе предназначено за него. Приближи се до Клавейн, за да му го даде.

— Не. Ти трябва да го направиш. Активирай острието с това копче. Внимавай: ножът отскача, когато пиезоострието се задейства. Не е желателно да го изтърваш. Той срязва хипердиаманта както лазерът — дим.