Пропастта на опрощението

— Но винаги преувеличават способността си да се защитават — отвърна Куейч, като размаха пръст пред своя събеседник. — В момента на паркинга няма кораб без едно или друго оръжие, дори да е дегизирано като безобидна система за избягване на сблъсъци. Те се страхуват, Грьолие, всички до един, и всички искат съперниците им да знаят, че имат с какво да се защитят. — Грабна листа от ръцете му. — Но това тук? Истинска подигравка. Те имат нужда от нашето покровителство, за да си оправят кораба. А би трябвало да е точно обратното, ако искаме тяхната протекция да е от значение за нас.

— Както казах, когато става въпрос за намеренията на ултрите, за нищо не трябва да се съди по привидните му качества.

Куейч смачка листа и го захвърли.

— Проблемът е, че не мога да разчитам проклетите им намерения.

— От никой не може да се очаква да разчете нещо толкова чудовищно като Хекел — отговори Грьолие.

— Нямам предвид само него. Говоря и за другите ултри, както и за нормалните хора, които идват с тях, подобно на жената преди малко. Така и не разбрах дали е искрена, или ни гледа отвисоко, още по-малко дали вярва наистина в онова, което Хекел я караше да говори.

Главният лекар целуна горния край на бастуна си.

— Искаш ли да чуеш моето мнение? Преценката ти за ситуацията е правилна: тя беше просто уста на Хекел. Той искаше страшно много да се споразумее с нас.

— Прекалено много — допълни Куейч.

Грьолие удари с бастуна си по пода.

— Сега забрави за “Трети газометричен”. Какво ще правим със “Спускаща се чучулига”. Информацията от трети лица говори, че разполагат с много полезно оръжие, а капитанът изглеждал склонен да преговаря с нас.

— Пак от същата информация става ясно, че съществува някаква нестабилност в десния двигател на кораба. Да не би да пропусна тази част?

Главният лекар сви рамене.

— Не може да се каже, че са ни нужни, за да ни закарат донякъде, а просто да седят в орбита на Хела, за да плашат останалите. Стига оръжията им да изпълняват както трябва тази задача, изобщо не ми пука, че корабът няма да бъде в състояние да си тръгне след изтичането на срока на нашата договорка.

Куейч махна неопределено с ръка.

— Честно казано, човекът, когото изпратиха тук, не ми допадна. На пода непрекъснато изтичаше нещо. Едва седмици след като си тръгна, успяхме да се отървем от това петно. А нестабилността на двигателя съвсем не е незначително неудобство, както си мислиш. Корабът, с чийто капитан се споразумеем, ще стои само на няколко десети от светлинна секунда от повърхността на Хела, Грьолие. Не можем да рискуваме да се взриви над главите ни.

— В такъв случай да се върнем към изходната позиция — заяви главният лекар, без в тона му да се долавя и капчица симпатия. — Има и други ултри, които желаят да разговарят с нас, нали?

— Достатъчно, за да бъда зает, но винаги стигам до същия фундаментален проблем: просто не мога да разчитам хората, Грьолие. Съзнанието ми е така отворено за Халдора, че не е останало място за никаква друга форма на наблюдение. Вече не съм в състояние да прозра скритите им стратегии и усуквания както преди.

— Водили сме този разговор и друг път. Знаеш, че винаги можеш да потърсиш моето мнение.

— Така и правя. Но — не се обиждай — ти знаеш много повече за кръвта и клонирането, отколкото за човешката природа.

— Тогава питай други. Събери съвет за тази цел.

— Не. — Осъзна, че Грьолие е прав — бяха разисквали тази тема многократно. И винаги бяха стигали до същите моменти. — Тези преговори за протекция са, поради самата си природа, изключително деликатни. Не мога да рискувам изтичане на секретна информация за сигурността ни до друга катедрала. — Даде знак на главния лекар да почисти очите му — Виж ме — продължи Куейч, докато събеседникът му отваряше аптечното шкафче и приготвяше антисептичните тампони за обтриване. — Аз съм ужасяващ в много отношения, прикован към този стол, неспособен да живея без него. Но дори да бях достатъчно здрав, за да се отделя, щях да остана затворник на “Лейди Моруина”, все така вкопчен в оптичната хубост на любимите ми огледала.

— Доброволно — подчерта Грьолие.

— Знаеш какво имам предвид. Не мога да се движа сред ултри така, както те се движат сред нас. Не мога да отида на корабите им, както правят някои общоцърковни пратеници.

— Затова имаме шпиони.

— Въпреки всичко това ме ограничава. Нуждая се от човек, на когото мога да имам доверие, Грьолие, някой подобен на самия мен в по-младите ми години. Някой, който е в състояние да бъде сред тях, както правех и аз. Някой, когото не биха се осмелили да заподозрат.

— Да заподозрат ли?

Главният лекар изтриваше с потупващи движения очите му със стерилните тампони.

— Искам да кажа някой, на когото ще се доверят автоматично. Някой, който изобщо не прилича на теб.