Пропастта на опрощението

Капитанът-ултра се наричаше Хекел, а корабът му — “Трети газометричен”. Беше слязъл с червена совалка с доста древен дизайн — триада от свързани помежду си сфери, украсени с големи, стилизирани изображения на тарантула.

Дори според по-новите стандарти Хекел порази Куейч като много странен индивид. Даващият възможност за придвижване скафандър, в който се появи на “Лейди Моруина”, представляваше чудовищно творение от кожа и месинг с импрегнирани с каучук акордеонни стави и лъскави метални плочки, задържани чрез нитове. Зад малките, препречени с решетки отвори за очите на шлема му две чистачки се движеха напред-назад, за да бършат конденза. Пара излизаше през зле поддържаните стави и свръзки. Придружаваха го двама помощници: те отваряха и затваряха постоянно капачетата на костюма, играеха си с месинговите вентили и копчета. При говорене гласът на Хекел излизаше от миниатюрен тръбен орган на върха на шлема. Той трябваше постоянно да прави настройки с копчетата в областта на гърдите, за да не позволи на гласа да стане прекалено остър или дълбок.

Куейч не разбираше нищо от заявленията на Хекел, но това не беше проблем: ултрата беше дошъл с преводач. Беше дребна жена с очи на кошута, облечена с по-модерен космически костюм. Шлемът й се беше свил назад като качулка на какаду, така че всички да виждат лицето й.

— Вие не сте ултра — обърна се към нея Куейч.

— Има ли значение?

— Просто ми се струва забавно, нищо повече. И аз започнах оттам — вършех подобна на вашата работа.

— Трябва да е било доста отдавна.

— Но на тях им е все така трудно да преговарят с подобни на нас, нали?

— На нас ли, първосвещеник?

— Стопроцентови хора, като вас и мен.

Макар да я прикри добре, той разчете развеселената й реакция. Погледна се от нейната перспектива: полегнал върху кушетка ужасяващо крехък старец, заобиколен от движещи се огледала, с държани насила отворени очи, подобни на обелени плодове. Не си беше сложил тъмните очила.

Куейч помръдна дланта си.

— Не съм бил винаги такъв. Някога можех да мина за стопроцентов човек, да се движа в нормално общество, без да предизвикам никакъв шок сред околните. Ултрите ме взеха на работа, също като вас. Кралица Жасмина на “Гностично възкачване”…

Хекел нагласи копчетата пред гърдите си, после през тръбите излязоха някакви неразбираеми звуци.

— Казва, че Жасмина не се славела с особено добра репутация, дори сред другите ултри — рече преводачката. — Казва, че дори сега в някои кръгове споменаването на името й се смята за връх на лошия вкус.

— Нямах представа, че ултрите признават идеята за лошия вкус — отвърна шеговито Куейч.

Отговорът на Хекел прозвуча остро и властно.

— Казва, че имате да запомняте много неща — обади се преводачката. — Казва също така, че има и друга работа, с която се налага да се заеме днес.

Куейч си играеше с ръба на аленото одеяло.

— Чудесно. Искам само да уточним… имате желание да обмислите предложението ми, нали?

Преводачката се заслуша в думите на ултрата, после се обърна към своя домакин.

— Казва, че разбира логиката на предложената от вас спогодба за сигурност.

Куейч кимна ентусиазирано, като накара огледалата да кимнат в синхрон.

— Разбира се, ползата ще бъде и за двете страни. Аз печеля защита от кораб като “Трети газометричен”, застраховка срещу по-безскрупулните ултра елементи, които, както знаем, не липсват. А със съгласието си за осигуряването на тази защита — естествено, за определен период — ще получите компенсации във вид на права за търговия, вътрешна информация и други от този род. Вложеното време ще донесе дивиденти и за едните, и за другите, капитан Хекел. От вас се иска само да се съгласите да доближите още повече “Трети газометричен” до Хела и да изпълните известни много меки, приятелски спогодби… малка катедрална делегация във вашия кораб и, естествено, реципрочна група на “Лейди Моруина”. С това незабавно получавате достъп до най-подбраните скътлърови реликви, преди когото и да било от вашите съперници. — Куейч погледна подозрително, сякаш забелязал неприятели в сумрака, царящ в мансардата. — И няма да се налага през цялото време да се оглеждаме назад.

Капитанът отговори през тръбите.

— Казва, че разбира ползата във връзка с правата за търгуване — обади се преводачката, — но желае също така да наблегне върху риска, който поема, като доближи кораба си още към Хела. Намеква за съдбата на “Гностично възкачване”…

— А аз пък мислех, че е проява на лош вкус да се споменава за това.

Тя не му обърна внимание.

— Той иска тези търговски предимства да бъдат изяснени, преди да бъде обсъдено каквото и да било друго. Иска също да бъде уточнена максималната продължителност на периода за защита и… — Тя направи пауза, докато ултрата изрече поредица от ръмжащи допълнения. — Иска също така да обсъди изключването от възможност за търгуване или дори приближаване към системата на определени групи. Групите, които трябва да бъдат изключени, включват, но не се ограничават с търговските кораби “Преобразена нощ”, “Мадоната на осите”, “Мълчание под снега”…