Пропастта на опрощението

— Намерих хирургическа кутия — обяви Джакотет и бутна една тежка черна кутия по разбития под. На повърхността й имаше барелеф на кадуцей, покрит със скреж. — Дори да не работи, в аптечките си за първа помощ вероятно имаме всички необходими инструменти.

— Отвори я — нареди Клавейн.

Гласът му прозвуча глухо, сякаш бе доловил нещо, убягнало от вниманието на всички останали.

Кутията се отвори плавно със съскане на пружините и пред погледа им се появиха няколко таблички, умело подредени така, че да поберат колкото се може повече неща. Хирургически инструменти от матовобял метал лежаха в инкрустирани индивидуални калъфчета от пяна. Инструментите, покрити с всевъзможни клапи и фини механизми, накараха Скорпион да си помисли за набор от странни, извънземни прибори.

— Нужна ли ви е помощ? — попита Скейд.

Скритите в ръкавицата пръсти на Джакотет взеха един от инструментите от гнездото му. Ръката му трепереше.

— Аз всъщност не съм хирург — обясни той. — Преминал съм курса за даване на медицинска помощ, задължителен за всички членове на “Оръжие на сигурността”, но той не включваше извършването на операции при полеви условия.

— Няма значение — отвърна Скейд. — Както казах, аз мога да ви упътвам как да я направите. Прасето няма нужната сръчност, а Хури е прекалено силно обвързана емоционално… Колкото до Клавейн… е, това е очевидно, нали?

— Не само заради ръката ми — поясни старецът.

— Не, не само заради това — съгласи се Скейд.

— Кажи им — рече той.

— Клавейн не може да извърши процедурата — обърна се Скейд към останалите трима, сякаш този, за когото говореше, не беше сред тях, — защото няма да бъде жив, поне към края й. Такава е уговорката: можете да си тръгнете с Ора, но Клавейн ще умре, тук и сега. Никакви преговори, никакви спорове по това условие. Или ще стане по този начин, или изобщо няма да стане. Зависи напълно от вас.

— Не можеш да направиш това — възкликна Скорпион.

— Може би не ме чухте. Клавейн умира. Ора остава жива. Тръгвате си оттук с това, за което сте дошли. Как може да не сте доволни от резултата?

— Не и по този начин — обади се Хури. — Моля те, не и по този начин.

— Страхувам се, че вече съм размишлявала доста по този въпрос. Аз умирам, както виждате. Този дворец ще стане мой мавзолей. Възможностите — поне за мен — са изключително ограничени. Ако умра, отнасям Ора със себе си. Човечеството — каквото и да означава това — ще изгуби носените от нея дарове. Но ако ви я дам, тези дарове могат да бъдат използвани практически. В дългосрочен план те вероятно няма да променят съдбата на хората и да ги спасят от унищожение, но може би ще ги спасят от унищожение сега, през този век и през следващите няколко хилядолетия. Не е кой знае какво отлагане на екзекуцията всъщност… но като се има предвид каква е човешката природа, убедена съм, че ще вземем това, което ни се дава.

— Не е изключено тя да промени по-сериозно положението — каза Клавейн.

— Е, това няма да узнаем нито ти, нито аз, но разбирам какво имаш предвид. Цената на Ора няма как да бъде определена сега. Затова тя си остава толкова ценен актив.

— Тогава ни я дай — обади се Хури. — Дай ни я и направи нещо добро поне веднъж през цялото си скапано съществуване.

— Довел си я, за да помогне за смазването на преговорите, така ли? — намигна Скейд на Клавейн.

За един изпълнен с агония миг заприличаха на двама стари приятели, припомнящи си някаква смешна случка.

— Всичко е наред, Хури — рече Клавейн. — Ще ти върнем Ора.

— Не, Клавейн, не и по този начин — заяви тя.

— Това е единственият начин, по който може да стане — обясни той. — Повярвай ми, познавам Скейд. Реши ли веднъж нещо, край.

— Радвам се, че си го разбрал — обади се Скейд. — И си напълно прав. Позицията ми е твърда и не позволява никакви отклонения.

— Бихме могли да я убием — каза Хури. — Да я убием и да действаме бързо.

— Заслужава си да опитаме — отвърна Скорпион.

В Казъм Сити често го бяха викали, за да убива хората максимално бавно. Сега започна да прехвърля в съзнанието си всички бързи начини за прекратяване съществуването на разумно същество, които знаеше. Тези методи също се използваха, когато екзекуцията трябваше да се извърши по-състрадателно. Някои от тях бяха наистина бързи. Единственото неудобство беше, че никога не ги беше изпробвал върху конджоинър. И със сигурност не беше убивал конджоинърка, носеща в утробата си заложник.

— Тя няма да го позволи — изрече меко Клавейн. И докосна ръката на Хури. — Ще намери как да убие Ора, преди да се доберем до нея. Но всичко е наред, това е начинът, по който трябва да стане.

— Не, Клавейн — повтори Ана.

— Дойдох, за да подсигуря освобождаването на Ора. Това все още е целта на мисията ми.

— Не искам да умреш.

Скорпион видя как ъгълчетата на очите на стареца се разтегнаха в едва забележима усмивка.

— Да, съмнявам се, че искаш. Честно казано, и аз не го искам. Странно колко по-непривлекателни изглеждат тези неща, когато някой друг решава вместо теб. Но Скейд е взела решението си и значи точно така ще стане.

— Предлагам да предприемем нещо — прекъсна го Скейд.