Пропастта на опрощението

— Върви. Веднага — обърна се той към Васко. — И не се връщай веднага.

— Ще се върна, сър.

Васко се поколеба край съборената корабна преграда, съзерцавайки картината пред себе си, сякаш искаше да я запечата завинаги в паметта си. Скорпион разчете мислите му. Той знаеше, че когато се върне, Клавейн няма да е сред живите.

— Синко — обади се Клавейн, — направи каквото ти казва той. За мен няма проблем. Благодаря ти за загрижеността.

— Иска ми се да можех да направя нещо, сър.

— Не можеш. Не тук, не сега. Това е поредният труден урок. Понякога човек не може да постъпи както трябва. Налага се просто да си тръгне и да остави битката за някой друг ден. Много горчиво е това лекарство, синко, но рано или късно всеки трябва да го преглътне.

— Разбирам, сър.

— Не те познавам отдавна, но достатъчно дълго, за да придобия представа за твоите способности. Ти си добър човек, Васко. Колонията има нужда от теб и от други като теб. Уважавай тази нужда и не й изневерявай.

— Сър — произнесе младежът.

— Когато това свърши, Ора ще бъде отново с нас. На първо място и преди всичко друго тя е дъщеря на майка си. Не позволявай на никого да го забрави.

— Няма сър.

— Но тя е също и наша. Тя ще бъде уязвима, Васко. Ще има нужда от защита, докато расте. Това е задачата, която оставям на теб и твоето поколение. Грижете се за това момиче, защото то може би е последното нещо, което има значение.

— Ще се грижа за нея, сър. — Младежът погледна към Хури, сякаш търсеше позволението й. — Всички ще се грижим за нея. Това е обещание.

— Звучиш така, сякаш го мислиш сериозно. Мога да ти вярвам, нали?

— Ще направя всичко, което мога, сър.

Клавейн кимна, уморен, примирен, изправен пред бездна, чиято дълбочина само той бе в състояние да осъзнае.

— Това е всичко, което съм правил и аз. В повечето случаи се оказваше достатъчно добро. А сега върви, моля те, и предай поздравите ми на Блъд.

Васко се поколеба отново, сякаш искаше да каже още нещо. Но каквито и да бяха, думите му останаха неизречени. Младежът се обърна и излезе.

— Защо искаше да се избавиш от него? — попита Скорпион, след като минаха няколко секунди.

— Защото не искам да види нито миг от това.

— Ще го направя толкова бързо, колкото ми позволи тя — рече прасето. — Ако Джакотет работи бързо, аз също мога да действам бързо. Не е ли така, Скейд?

— Ще работиш с темпото, което ти диктувам аз, не по-бързо.

— Недей да правиш това по-трудно, отколкото трябва — отвърна Скорпион.

— Няма да го боли, нали? — обади се Хури. — Той може да изключва усещането за болка, нали?

— Точно този въпрос се готвех да засегна — отговори Скейд, изпитвайки очевидна радост от собствената си хитрост. — Клавейн, обясни на приятелите си какво ще позволиш да се случи, ако обичаш.

— Нямам избор, нали?

— Не и ако искаш това да доведе донякъде.

Старецът се почеса по челото. То беше заскрежено, веждите му бяха бели като козината на сибирска белка.

— Откакто съм влязъл в това помещение, Скейд опитва да преодолее нервните ми барикади. Пусна атакуващи алгоритми срещу стандартните ми осигурителни слоеве и предпазни стени, опитвайки да се промъкне до по-дълбоките контролни структури. И мога да ви уверя, че наистина е много добра. Единственото, което я спира, е древната природа на моите импланти. За нея това е като да опитва да хакерства в калкулатор с часовников механизъм. Методите й се прекалено напреднали за бойното поле.

— Е, и? — попита Хури, като премигваше, сякаш пропуска нещо очевидно.

— След като успя да проникне през тези слоеве, значи ще може да се справи с всички блокажи на болката, които съм си направил труда да инсталирам — поясни Клавейн. — Тя може да ги отвори един по един, като водни прегради на язовир, за да може болката да ги преодолее.

— Но не може да се добере до тях, нали? — попита Скорпион.

— Не и ако аз не я допусна. Не и ако не я поканя вътре и не й дам пълен контрол.

— Но ти никога не би го направил.

Не бих го направил, ако не го изискваше от мен.

— Скейд, моля те — извика Хури.

— Свали тези блокади — заяви Скейд, сякаш не я чуваше. — Свали ги и ме пусни вътре. В противен случай сделката се анулира. Ора ще умре още сега.

Клавейн затвори очи малко по-дълго, отколкото трае едно премигване. Въпреки краткотрайността на действието, той несъмнено бе издал много сложни, рядко използвани команди за управление на нервите, отменяйки стандартни подсигуряващи и защитни състояния, останали замразени вероятно десетилетия наред.

После отвори очи.

— Направено е — обяви той. — Контролът е в теб.

— Какво ще кажеш да проверим?

Старецът издаде звук, нещо средно между охкане и скимтене. Сграбчи превързания остатък от лявата си ръка и стисна челюсти. Скорпион видя как вените на врата му изпъкнаха като въжета.

— Мисля, че го имаш — обяви през стиснати зъби Клавейн.

— Сега вече съм вътре — обясни Скейд пред малобройната си публика. — И той не може да ме изхвърли или да блокира командите ми.

— Да свършваме с това — каза Клавейн.