Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)

Макар и отрезвял, той още се чувствуваше като след силен удар по главата и наистина имаше нужда да поседне. Така и така бяха го познали, поне да им покажеше, че напразно го подозират, а едно кафе може би щеше да му помогне да излезе с достойнство оттука. Той не познаваше този вид медицински кабинети и се изненада от топлия му уют, от приглушената светлина, от истинските цветя в двете вази. Освен машинката за кафе други машини в него не се виждаха. Рече язвително, защото цветята бяха му припомнили цветето на Миранда:

— Вие човек ли сте или медицински робот?

Лекарят добродушно се засмя.

— Приличам ли ви на робот?

— Отгде да знам? След като всичко тука…

— Е, не всичко можем да предоставим на автоматите. Пък и вие знаете на кои видове машини е разрешено да се придава човешки облик, те са три-четири. Медицинските роботи не са сред тях. Но защо не седнете? Само кафе ли да ви предложа или и нещо по-специално? Ние тук разполагаме с голям избор приятни питиета.

Етологът се отпусна тежко на дивана. Ако не се стесняваше, дори би легнал на него. Този тип дивани се създаваха за психиатричните и неврологични кабинети — в тях пациентът не трябваше да усеща тялото си, а само онова, което именно подлежеше на изучаване и лечение. Почти веднага усети да стихва зъзненето на мускулите си, да се надига ръмженето на душата.

— Не знам, докторе. След като надникнах в това ваше заведение, май вече нищо не знам. С какво право при вас се нарушава четвъртият закон на роботехниката? Дори и в ония редки случаи, при които по специални съображения роботите имат човешки вид, те са длъжни да се легитимират като роботи.

Лекарят го гледаше с почти влюбена усмивка. Или още не можеше да се нарадва на неочакваната си среща с тази знаменитост, или пък това бе професионалният му подход към пациента.

— Много се радвам, че не сте дошли при нас с някакво оплакване или затруднение, а от научен интерес.

Етологът бе поискал да му се ядоса, но сега трябваше да поеме с благодарност подадената ръка.

— Да, да, именно! Поиска ми се да сравня някои неща.

— Не нарушаваме с нищо закона, това би било много тежко обвинение. Нашите роботки се легитимират чрез съответните кодове. Нима клиентът, който се обръща към ДУПС, не знае, че повиква роботка? А извън конкретната си програма в определените часове те просто не съществуват.

— Но защо ги програмирате да се държат като истински жени? — възмути се той, забравил, че му предоставиха възможността да бъде сега учен, а не объркан в сексуалните си преживявания пациент.

Лекарят отново се позасмя — много предпазливо, за да не демонстрира някакво превъзходство.

— Вие сте повече философ от мен, сигурно сте и повече психолог, но, извинете, как според вас се държи една истинска жена? Аз лично не съм сигурен дали го знам, въпреки годините си и немалкия си опит…

Пак му предлагаха да облекчи душата си чрез мъничко хумор, но той все още беше прекалено смазан от така жестоко разбитата илюзия, извряла навярно от някаква неосъзната негова вътрешна потребност. Сериозно поиска да види как бе се държала истинската Миранда, когато за пръв път дойде при него, и не успя. Помнеше само, че беше радостно и вълнуващо, а не помнеше нито думите й, нито милувките й, както бе забравил кодовата комбинация на изкуствената Миранда. Може би затова възнегодува още веднъж:

— Но отгде-накъде ще ми казва една роботка, че било нечовешки хубаво? Какво искате да кажете с такъв мотив в програмата й? Та вие я поставяте по този начин над човека! Вие направо твърдите, че между хора това не може да бъде толкова хубаво.

Изрече го и чак тогава осъзна, че окончателно бе се издал, но не можа вече и да се засрами, защото отново бе го връхлетяла мъката-ярост. Все още помнеше всеки жест, всяка дума и всяка милувка на изкуствената Миранда.

Психосексологът внимателно, сякаш поднасяше лекарство, му връчи чашката с кафе и едва след като се увери, че тя стои сравнително сигурно в ръцете му, си позволи също да седне.

— Вие ме принуждавате да браня честта на нашето заведение, както доста презрително се изразихте. Затова ще попитам по-конкретно. Какво друго от поведението на вашата гостенка не ви удовлетвори? Не се стеснявайте, вече питам като лекар, който отчасти носи отговорност и за програмирането на роботките.

Ако нещо не бе го удовлетворило, щеше ли да хукне презглава, забравяйки всичко, с надеждата да откупи изцяло тази изумителна Миранда? Това обаче нямаше да признае дори на този симпатичен и предразполагащ лекар! Отпи две глътки от кафето и се опита да пренесе нещата на философска плоскост, за да избегне конкретния отговор и да се измъкне най-сетне от смешното положение.

— Извинете, докторе, впечатленията ми наистина са твърде бегли, но се питам, не е ли вредно да се създават подобни илюзии у мъжете?

На вратата плахо се почука и операторът подаде след открехването й само главата си.

— Не преча ли?