Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)

Търсеше обещаното му кафе, но още не знаеше дали разговорът не е между лекар и пациент — бе го объркало това, че лекарят познаваше среднощния посетител. Психосексологът също не бе уверен, затова погледна въпросително към етолога.

А той дори му се зарадва:

— Влезте, влезте! Може би и вие ще ми помогнете да си изясня някои неща. Нужни са ми за едно бъдещо изследване. Не е ли така, докторе? Къде другаде в живота мъжът ще срещне това, което получава от вас? Струва ми се, че тук се съдържа доста сериозен риск от пристрастяване към удобството, към илюзията, а та пък може да доведе до пълно отчуждаване от реалността.

— Ние не му предлагаме илюзии, той сам си ги поръчва, воден от определена потребност. За психическото му здраве винаги е по-добре те да бъдат удовлетворени, па макар и по този начин, отколкото да тегнат като комплекс в душата му. Когато се влюбваме в една жена, ние също се влюбваме в една своя си илюзия за нея.

— От години не сме имали никакви оплаквания — обади се операторът с предишната си професионална гордост.

Освен кафето, той бе си сипал и нещо друго, защото държеше две чаши в ръцете си.

Изтънченият антрополог и етолог се почувствува отрезвен от просташката му намеса. Можеше вече и сам да се усмихва.

— Всъщност тук се сблъскваме с прастария проблем за Пигмалион и Галатея, за скулптора, който се влюбил в собственото си творение.

— Да, нещо подобно е — съгласи се лекарят с деликатна доза умна и хубава ирония. — Нали нашият, както вие сполучливо го нарекохте, свръххуманен век се старае да даде възможност на всеки човек да бъде творец, защо да не се и влюбва в своето творение? Любовта също е творчество, макар и безсъзнателно, а ние настояваме човекът да осъзнае и нея като едно важно за обществото творчество. Впрочем легендата не казва колко време е бил щастлив Пигмалион със своята оживяла Галатея, нали? Не мислите ли, че собствените ни илюзии по-лесно ни омръзват? Затова и рискът, от който се опасявате, а минимален. Сигурно трудно бихте изтърпели за по-дълго време една жена, която изцяло се държи по нашите вкусове и желания. Можете ли да си представите съжителство с такава жена, която не ще събужда у вас нито амбицията ви да я промените, да я подчините, нито пък радостта ви от собственото великодушие, когато й отстъпите в нещо, когато сам се нагаждате към нея? Това ще рече, че сте напълно равнодушен към нея.

Етологът кимна нетърпеливо заради едно свое хрумване.

— Чакайте да ви издам предварително една стара история, с която мисля да пооживя някоя от следващите си беседи. Някога, в миналите векове, когато мъжете още се смятали за пълни господари в дома си, един селянин биел често и твърде жестоко своята жена. Съседът му го упрекнал: Не я бий поне по главата, ще я повредиш! А къде да я бия? — запитал селянинът. По задника я бий, посъветвал го другият. Че защо — учудил се селянинът, — аз със задника й се разбирам, аз с главата й не мога!

Лекарят шумно се засмя. Засмя се и операторът, но малко неловко, защото — може би заради младостта си — очевидно не бе разбрал поантата на историята.

— Както виждате, проблемът за разбирателството между мъжа и жената е доста древен, а в наши дни май стана още по-труден — заключи, кой знае защо, твърде победителски историкът на нравите.

— С роботките в това поне отношение проблеми няма — каза лекарят все още през смях. — Мъжът и днес продължава неотслабващо да си копнее за послушната жена, макар че той самият става все по-послушен.

— И с какво още оправдавате вашето, извинете, но… твърде претенциозно наименование. Дом за укрепване на психиката. — Етологът усети, че прозвуча грубо и бързо додаде: — Вярно, тук младежите сигурно все още се учат на любов. И аз, когато бях на седемнайсет години, макар че тогава всичко беше доста примитивно…

— Тъкмо това искаме да внушим на хората и тук, и в беседите си по холовизията: че не само на младини, че цял живот трябва да се учим на любов, защото това е едно мъчно, мъчно изкуство — отвърна лекарят. — Трябва взаимно да се създаваме в любовта. Вие ще създавате за себе си жената, която обичате, тя ще създава вас, но без наивни илюзии…

— И пак ще се стигне до бой — прекъсна го етологът, още развеселен от древния анекдот. — Само добри пожелания, докторе! На вас ли трябва да разказвам колко е сложно в живота. Особено в условията на това пълно равноправие между половете, когато жените вече съвсем не знаят какво да правят ни със себе си, ни с мъжа насреща си. Не забелязвате ли че неразбирателството нараства, вместо да намалява, че това равенство, което постигнахме, като че ли е противопоказно на природния характер на любовта?

— Нали затова сме се заели отново да ги учим!

— Трудна работа, да не кажа: безнадеждна! Човекът не е робот, да го програмираш с пет-шест елементарни качества.